Бягство преди затвора

Проблемът беше посочен от ЕК в докладите за България, но абсолютно нищо не последва от това.

Едва ли има изненадани, че Илиян Тодоров изчезна безследно, след като Върховният касационен съд потвърди доживотната му присъда за сблъсъка пред Съдебна палата с нощта на 19 април 2009 г., когато той уби две момчета и рани трето.

През седмицата зам.-министърът на правосъдието Илия Ангелов съобщи, че 23% от влезлите в сила присъди не се изпълняват, т.е. осъдените престъпници не влизат в затвора заради невъзможността на държавата да ги открие.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Очевидно трябва да се промени нещо, за да не се повтаря това нещо повече. Може би ще трябва да се промени повече от едно нещо", каза иносказателно вътрешният министър Цветлин Йовчев, сякаш забравил, че през последните четири години е имал постоянно присъствие във властта.

Ден по-късно, очевидно нечувала статистиката на собственото си министерство, правосъдният министър Зинаида Златанова се опита да гримира ситуацията, като каза, че всъщност "всички осъдени биват намирани" (явно едни 23% се губят по пътя от министъра до заместника му). После разпозна виновник и по почина на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов размаха пръст към съда и постави под съмнение нуждата от инстанционен контрол, като възмутено попита: "Как стават такива обрати в решенията на различните инстанции – от невинен по всички обвинения във виновен по всички обвинения?"

Проблемът с изчезващите осъдени не е от вчера, нито от Братя Галеви. Проблемът беше посочен от ЕК в докладите за България, но абсолютно нищо не последва от това.



И така бягството преди затвора остава последната опция за престъпниците да избягат от наказанието си - в случай че са изпуснали всички останали.