София и Киев: разлики и прилики в случващото се

От анализ на Красен Станчев в списание "Обектив"

Протестите в Киев са мотивирани от положителни очаквания - споразумението за интеграция с ЕС. В София исканията са изцяло за оставка на правителството. Тук няма и политическо водачество на протеста, той е без политическа форма и няма как да премине в политическа процедура.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Положителният заряд на украинското обществено настроение във връзка с европейското бъдеще на страната или не се появи в България, или бе вулгаризиран до използването на чужди пари. Украинците мечтаят Европа, сравняват се с Европа и не харесват себе си. Класическите партии на прехода тук загубиха въображение покрай подготовката на членството в ЕС за занимания с местни проблеми и достиженията на самия преход бяха неглежирани и вулгаризирани на попрището на популизма. Вакуумът бива запълван от вулгарен национализъм.

Президентът Янукович избра Русия преди подписването на споразумението с ЕС, въпреки че сем. Клинтънови и много други го призоваха да не прави това само преди месец-два. Българското правителство прави същия избор след членството на страна в ЕС, въпреки че поканената от Станишев група на Доминик дьо Вилпен го посъветва да не прави това още през май 2009 г.

Опозиционните партии в украинския парламент са ясно изявени. Те действат след началото на протестите като обединена опозиция, но общите им гласове не са достатъчни да спечелят вот на недоверие и да предизвикат предсрочни избори.



В България ролята на опозиционната ГЕРБ е да служи като боксова круша на останалите три партии в парламента. Извънпарламентарната опозиция също няма нито въображението, нито единството, за да произведе достоверно политическо послание и алтернатива. В Украйна парламентарната опозиция вече е съществена част от протестите, у нас ГЕРБ по много причини не може да напусне парламента.

А процедурната безизходица, т.е. липсата на конституционен механизъм освен доброволното оттегляне на управляващите, е обща за политическата обстановка и в двете страни.

Властите в Киев знаят, че освобождаването на търговията с Европа ще постави в съмнително положение много предприятия в Източна Украйна и с основание се страхуват от "санкции" от Кремъл. Непосредственият резултат обаче ще е падането от власт на Янукович заедно с Партията на регионите и комунистите, когато привържениците им в Русия и Източна Украйна се обърнат срещу тях.

Несъгласните с президента знаят, че разходите по освобождаването на търговията с ЕС във вид на съобразяване със закони и регламенти вече са платени. С право се предполага, че, търгувайки с по-богати, хората обикновено сами стават по-богати.

Дори България с нейния най-нисък национален доход на човек от населението в ЕС (поради политиката на правителствата от 80-те и средата на 90-те години на миналия век) изглежда два пъти по-добре от Украйна по този показател. Освен това украинците пътуват и могат да сравняват качеството на живот.

Петнайсетте милиарда щатски долара откуп за Украйна от Москва ще трябва да бъдат платени от някого. Възможен е "белоруски вариант" за страната - задлъжняване към Русия и превръщане на дълга в собственост.

При доминиращите предпочитания на украинците за ЕС партиите на статуквото  вече нямат полезен ход, освен да се надяват на руските държавни компании и кликата около руския президент. За да имитират сила, те контролират медии, организират контрапротести и ще се опитват да си купят по-голяма подкрепа сред различни слоеве от населението. Както и в България тази политика излага на риск и без това крехкото здраве на икономиката и фиска.

А Путин и неговите приятели междувременно ще търсят заместник на Янукович. Ще подкрепят сепаратистки настроения в Източна Украйна и ще се опитват да разединят и без това разнородната опозиция. На езика на КГБ това се нарича "управляем хаос".

И улицата, и опозиционните партии получават подкрепа от т.нар. Запад, но само на думи. Истинската подкрепа би била възпирането на Русия и гаранциите, че политика в традициите на КГБ няма да бъде толерирана. Вместо това Европа и САЩ плетат отношенията си Руската федерация като business as usual.