Предизборно скъпо и неефективно: още пари за субсидирана заетост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Предизборно скъпо и неефективно: още пари за субсидирана заетост

За разлика от доминиращите в ЕС политики с дългосрочен ефект, България харчи над 70% от средствата за краткосрочни работни места.

Предизборно скъпо и неефективно: още пари за субсидирана заетост

5563 прочитания

За разлика от доминиращите в ЕС политики с дългосрочен ефект, България харчи над 70% от средствата за краткосрочни работни места.

© ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА


Коментар на Зорница Манолова, Институт по пазарна икономика

Правителството одобри още 7.2 млн. лв. от програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост" за субсидирана заетост през тази година. Те ще осигурят на 5000 души четиричасов работен ден за срок от 6 месеца в дейности, свързани с ремонт и поддръжка на второкласна и третокласна пътна мрежа, поддържане на гробищa, общински градини и паркове, охрана на общински сгради и училища.

Тази програма е най-мащабният донор на субсидираната заетост в България през последното десетилетие. Допълнителните 7.2 млн. лв. са сериозна добавка към вече предвидените 11 млн. лв. по нея за 2014 г. и в същото време сами по себе си представляват сериозен ресурс.

За изминалите 10 години по програмата са изхарчени около 700 млн. лв., а резултатите са доста спорни. Администрацията никога не е правила оценка на ефективността й, но редица документи през годините показват, че субсидираната заетост е с кратокосрочен ефект и излиза прекомерно скъпо.

През 2005 г. например, когато "От социални помощи към осигуряване на заетост" беше в своя пик, оценка, направена от Програмата за развитие на ООН, разкри, че едва 8% от преминалите през нея са се реализирали на първичния трудов пазар. Три години по-късно одит на Сметната палата показа, че само 0.27% (801 души от над 300 000 участвали) са трайно заети след субсидираната заетост.

Важно е да се отбележи, че докато другите държави в ЕС наблягат на пасивни политики на пазара на труда, България разчита изключително на активни – по данни на Евростат под 17% от средствата за политики на пазара на труда в ЕС са за директно създаване на работни места, а България отделя над 70% от отпусканите бюджетни средства за субсидирана заетост.

Много по-евтино за данъкоплатците и по-ефективно за безработните би било, ако ресурсите се насочат към:

- Пасивната политика на пазара на труда (обучения, преквалификации, ограмотяване, професионални курсове, стажове и т.н.), защото тя създава отговорност и дългосрочна перспектива пред безработните

- Намаляване на регулирането на трудовия пазар (вкл. облагането на труда, определянето на минимална работна заплата и осигурителни доходи, регулациите при наемане и освобождаване на работници), защото то е сериозна пречка пред заетостта на най-уязвимите групи

- Подобряване на бизнес средата, защото единствено реалният сектор създава дългосрочна заетост.

Но очевидно българската администрация продължава да мисли краткосрочно и недалновидно по отношение на намесата си на пазара на труда.

Маските на порочната система падат

Коментар на Николай Вълканов, Институт по пазарна икономика

С всеки следващ недомислен ход правителството създава все повече напрежение в сектор "Тютюн". С последното решение за разпределението на 100-те милиона лева национални доплащания за тютюнопроизводителите маските окончателно паднаха. Единствената функция на тези средствата е социална, а крайната цел на занятието – чисто политическа.

Повод за нови протести на тютюнопроизводители е решението една от сортовите групи – "Басми", да бъде субсидирана с две ставки в зависимост от премираното количество през референтния период 2007-2009 г. За до 2 тона изкупен тютюн през референтния период ще се дават по 3 лева на килограм, а за над 2 тона – по 2.04 лева/кг.

Мярката е насочена към най-малките и неефективни (част от тях вече бивши) производители. Публична тайна е, че в редица случаи членове на едно и също семейство са си прехвърляли производството през трите референтни години (2007, 2008, 2009) и сега всички те получават национални доплащания за тютюн.

Например едно семейство, което е обработвало 10 декара през референтния период и е добивало по тон и половина тютюн всяка от трите години, който е бил премиран първата година на името на бащата, втората - на името на сина, третата - на името на майката, сега ще получи 13 500 лева национални доплащания.

В същото време, ако едно семейство, което е отглеждало тютюн на 50 декара, също е добивало по тон и половина средно от хектар, но производството е било премирано на името на един човек и през трите години, сега ще получи 15 000 лв. В първия случай реално произведените количества са 4.5 тона за трите години, а във втория - 22.5 тона. Ясно е, че доплащанията не са обвързани с производството и в това е порочността на сегашната система, която се крепи основно от една партия.

Общият размер на средствата, отделени от държавния бюджет за тютюнопроизводителите в периода 2000 - 2013 г., е 1.376 млрд. лева. Постигнат ли е с този значителен финансов ресурс видим позитивен ефект? Станало ли е тютюнопроизводството по-ефективно, така че да се издържа на пазарен принцип? Намаляла ли е безработицата в основните тютюнопроизводителни райони? Спряно ли е обезлюдяването на тези райони? Ориентирало ли се е населението достатъчно успешно към алтернативен поминък?

Време е данъкоплатците да се замислят това ли е начинът, по който биха искали да се разходват парите им.

Текстовете са от седмичния онлайн бюлетин "Преглед на стопанската политика"

Коментар на Зорница Манолова, Институт по пазарна икономика

Правителството одобри още 7.2 млн. лв. от програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост" за субсидирана заетост през тази година. Те ще осигурят на 5000 души четиричасов работен ден за срок от 6 месеца в дейности, свързани с ремонт и поддръжка на второкласна и третокласна пътна мрежа, поддържане на гробищa, общински градини и паркове, охрана на общински сгради и училища.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    galla avatar :-?
    Γαλλα

    С тези мотички само са се тагнали, като за ФБ...

  • 2
    mitkovasilev avatar :-|
    Митко Василев

    Субсидираната заетост едно, че е неефективна и второ нарушава законодателството, тъй като наемниците са принудени да бачкат срещу заплащане под минимално установеното от същата тази държава.

    Дали не е време да се мисли за "субсидирана безработица"? Това сериозно го казвам.

  • 3
    adam1966 avatar :-|
    adam1966

    Добре , добре до разкриването на нови 250 000 работни места остават само .......245 000 !!! Дерзайте , кураж !....

  • 4
    aheloi avatar :-|
    Храбър

    Причина за това е незаинтересованост и безхаберие у управляващите. Те просто не желаят да вложат повече ум и разум в тези политики. Просто се отбива номера!

  • 5
    izabell avatar :-|
    izabell

    България е тотално замърсена и тези пари колкото и много да са е наливане в съд без дъно.Трябва да се въведе и доброволен труд като се зачитат отработените дни за пенсия.

  • 6
    socialen avatar :-|
    socialen

    Неолибералите отново в действие!

    Тази статия е пълна глупост от икономическа гледна точка!

    Една пропаганда и мозъчна промивка от асоциални хора, които най-малко данъци плащат и ако могат няма да плащат никакви.

  • 7
    socialen avatar :-|
    socialen

    Един пишмяникономист от Института за Пазарна Икономика ИПИ!

    Ирония и трагика на съдбата!

    Хора, които нямат никакво понятие от икономика се наричат икономисти и пишат памфлети в полза на Олигархията.

  • 8
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    7 милиона едва ли са драматични. Отделно, наистина има хора за които тези пари и 4 часа труд на ден са в помощ.
    Тревожното е, че и това правителство не разбира че работните места ги създава частния сектор. На него му трябват просто предсказуема и прозрачна бизнес среда. А точно това правителството не прави!
    По-тревожна е новината за тютюна. Разбираемо, ДПС си купува подкрепа. Но тютюна в дългосрочна перспектива е залязваща стока. Имаме нужда от постепенно пренасочване към други култури и/или дейности. Но това изисква политици които виждат по-далече от джоба си!

  • 9
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Този пък безкнижниците от ИПИ са надминали себе си в опита си да изградят теза около две несъпоставими мерки. Аз също съм много силно против да се продължава с прословутата програма ОСПОЗ. Нищо добро не се случва след края на периода за никой от хората - работили са за малко пари с нулева мотивация и накрая пак без работа. По въпроса за метенето на улици и градинки трябва да се задава въпроса към местните кметове какво правят с приходите от такса смет, че се налага да вкарват още хора с чужди пари?
    По въпроса за тютюна нещата са в съвсем различна плоскост. За местните хора в тютюнопроизводителните райони субсидиите са жизнено важни, поне за да иим се гарантира някакъв сносен поминък. За държавата също е много важно да има производство на тютюн - от износа се получават няколко стотин млн. евроси свежи пари, а отделно са приходите от акцизи при вътрешните продажби. Ролята на ДПС е очевидна и вредна за сектора, но това е много по-широка тема, обхващаща целия земеделски бранш.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK