Всеки ден е 14 юни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всеки ден е 14 юни

Всеки ден е 14 юни

Една година протести срещу задкулисието

2088 прочитания

© Надежда Чипева


Можем да спорим оттук до края на годината дали оставката на кабинета "Орешарски" е заслуга на упоритите и продължителни протести, или чисто и просто плод на тактическа игра за преразпределяне на ресурсите между БСП и ДПС. Но не в това си заслужава да търсим победата на гражданската съпротива. А в това, че успя да сплоти критична маса от хора, които вярват, че има смисъл в това да се борят и имат енергията да действат като постоянна опозиция, която само сменя формите и инструментите за натиск върху институциите да си вършат работата.

Ако преди имахме граждани, които се възмущават пред нередностите, сега имаме граждани, които действат. Задават въпроси, настояват за отговори. Като не ги получат, питат пак. Оттук нататък всяко безумно назначение няма да минава незабелязано, всяко преяждане с власт няма да си отива без гражданска санкция. Защото всеки ден е 14 юни. Появи се поколение, което просто не приема клишето, в което политиците възпитаха родителите му - че няма смисъл да гласуват, че нищо не зависи от волята на гражданите. Че всички важни решения се взимат в едни сараи.

Битката, както повтаряме от началото, ще е дълга. Тя не свършва с оставката на този компрометиран кабинет, а започва с нея. Залогът е отвоюването на държавата от захвата на мафията, олигархията, върхушката. Залогът е нашият нормален живот.

Можем да спорим оттук до края на годината дали оставката на кабинета "Орешарски" е заслуга на упоритите и продължителни протести, или чисто и просто плод на тактическа игра за преразпределяне на ресурсите между БСП и ДПС. Но не в това си заслужава да търсим победата на гражданската съпротива. А в това, че успя да сплоти критична маса от хора, които вярват, че има смисъл в това да се борят и имат енергията да действат като постоянна опозиция, която само сменя формите и инструментите за натиск върху институциите да си вършат работата.

Ако преди имахме граждани, които се възмущават пред нередностите, сега имаме граждани, които действат. Задават въпроси, настояват за отговори. Като не ги получат, питат пак. Оттук нататък всяко безумно назначение няма да минава незабелязано, всяко преяждане с власт няма да си отива без гражданска санкция. Защото всеки ден е 14 юни. Появи се поколение, което просто не приема клишето, в което политиците възпитаха родителите му - че няма смисъл да гласуват, че нищо не зависи от волята на гражданите. Че всички важни решения се взимат в едни сараи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    glog avatar :-|
    glog

    Че протестите имат своя принос за това, което става сега, по това две мнения не би трябвало да има. И този принос би могъл да бъде доста по-голям, а може би щеше да предотврати достигането до сегашната ситуация, ако те бяха правилно ръководени. Защото, нека си спомним: протестите през цялата 2013 година след изборите бяха насочени колкото срещу ДПС/БСП, толкова и срещу ГЕРБ, който, както вече е напълно ясно, е реален основен играч в борбата срещу сегашното положение на нещата в държавата. Впрочем, Иван Костов още продължава да твърди, че е срещу БСП и ДПС, и в същото време иска РБ да се обяви окончателно срещу ГЕРБ, което всъщност е на практика политика в полза на БСП и ДПС.

    Да си спомним също така, че през лятото протестиращите се обявиха за „млади, красиви, умни и богати”, като по този начин се разграничиха от народа. Въпреки това народът ги подкрепи, но само платонично. А победата на една малобройна социална група, групата на хората със средно големи доходи, която се разграничава както от ГЕРБ, така и от народа, едва ли би могла да бъде постигната.

    Народът се появи на евроизборите. И той, а не протестиращите, е този, който каза на управляващите, че трябва да си ходят. Нещо, което можеше да бъде постигнато още през лятото на 2013, преди да затънем в батака до шия, ако вместо да се перчат, че са млади, красиви, богати и умни и да се държат като слепец за тояга за слабосилния РБ, протестиращите бяха потърсили ГЕРБ за съюзник и не бяха се разграничили от народа.

    Дали обаче този урок, че без народа са за никъде, ще бъде разбран от политическите партии и от хората, които наричат себе си „Протестна мрежа”?

  • 2
    bulgerman avatar :-|
    Bulgerman

    Препоръчвам коментар #1 ДА НЕ СЕ чете. Позната долнопробна, пропагандна, червена лъжа, само че много дълга и опашата.

    Днешните бг граждани са много напред с материала и точно затова ДПС(бсп) и сателитчето атк им лъснаха червените ченгесарски задници и не можаха да яхнат троянското магаре в коруционните им мащабни мечти.

    Хидроинженери - цивилни, алчни, противни и некадърни.

  • 3
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Положителното е, че гражданското общество най-накрая се формира и постепенно започва да се развива.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Чувате ли нещо от целия шум?

Чувате ли нещо от целия шум?

Колко са осъдените за корупция

Колко са осъдените за корупция

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.