Всеки ден е 14 юни

Една година протести срещу задкулисието

Можем да спорим оттук до края на годината дали оставката на кабинета "Орешарски" е заслуга на упоритите и продължителни протести, или чисто и просто плод на тактическа игра за преразпределяне на ресурсите между БСП и ДПС. Но не в това си заслужава да търсим победата на гражданската съпротива. А в това, че успя да сплоти критична маса от хора, които вярват, че има смисъл в това да се борят и имат енергията да действат като постоянна опозиция, която само сменя формите и инструментите за натиск върху институциите да си вършат работата.

Ако преди имахме граждани, които се възмущават пред нередностите, сега имаме граждани, които действат. Задават въпроси, настояват за отговори. Като не ги получат, питат пак. Оттук нататък всяко безумно назначение няма да минава незабелязано, всяко преяждане с власт няма да си отива без гражданска санкция. Защото всеки ден е 14 юни. Появи се поколение, което просто не приема клишето, в което политиците възпитаха родителите му - че няма смисъл да гласуват, че нищо не зависи от волята на гражданите. Че всички важни решения се взимат в едни сараи.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове