Ситуацията е извънредна и изисква извънредни действия

Илюстрация Увеличаване Автор: Shutterstock Смаляване

Повтаря ли се кризата от 1996?
 
Краткият отговор е: "Не съвсем." По-дългият е: "Би могла, ако..."

Състоянието на държавните финанси и банковата система е несравнимо по-добро, отколкото през 1996. Необходимо ли е да е чак толкова зле обаче, за да преминем отново през сериозна финансова дестабилизация?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Финансовата стабилност в една държава не е даденост. Икономическото развитие - още по-малко. Те трябва да се доказват и поддържат с всяка една от ключовите политики, с дейността на всеки един от основните регулатори. В момента обаче държавата изглежда в ступор, а успокоението от страна на БНБ всява повече притеснения. А ситуацията е извънредна и изисква извънредни действия. Преди всичко всички основни политически сили да загърбят различията си, личните си конюнктурни интереси и да действат бързо и в интерес на стабилността.

Държавата е пред сериозно предизвикателство. България се отказа от реформи през 2008, веднага след като стана член на ЕС. Правителството на ГЕРБ не направи никакви реформи, но поне стискаше стабилността. Правителството на БСП и ДПС разруши всичко. В почти всяка една от публичните сфери има натрупани скрити дефицити и тлеещи огромни кризи. Като започнем от дупката в самия държавен бюджет, минем през гигантските дефицити в енергетиката, здравеопазването, държавните железници, последиците от спрените европейски програми.  В допълнение на това е опасността от банкова криза. Само в КТБ депозитите на фирми и домакинства са 6.4 млрд. лв. (преди тегленията), а от тях под държавна гаранция верочтно са между 4 и 5 млрд. лв. Размерът на Фонда за гарантиране на влоговете е толкова, около 2.1 млрд. лева. А ако се окаже, че "Банковият надзор" на БНБ и Комисията за финансов надзор са допуснали същия занижен контрол и в други банки с рискови експозиции?

Ситуацията е обръщаема, но предполага бързи решителни мерки както от политическите лидери, така и от финансовите регулатори. Макар и със закъснение, БНБ реагира и влезе в КТБ, като я постави под специален надзор. Това би трябвало да помогне за овладяване на паниката и разпростирането й към други банки.



По отношение на публичните финанси обаче нещата са много по-трудни, защото там няма кой да постави под особен надзор държавното управление. Сегашното правителство не се ползва с никакво доверие, не прави нищо и се занимава основно с корупционните си сделки. Служебното правителство няма да влезе скоро заради отлагането на изборите за есента. Редовното правителство е много далеч. Новият парламент - също.

За да има стабилност държавата, трябва да се обедини около няколко неща. Първо, безпрекословна поддръжка за банковата система, но и обещание за изчистване на гнилите ябълки от нея. Реформи във всички ключови сектори, който сега тежат като воденичен камък на държавата - енергетика, здравеопазване, пенсионна система, БДЖ... В тях всички партии са съгрешили, така че най-накрая трябва да се признаят грешките открито и проблемите да се решават един по един. И трето, гражданският контрол да не се приема само като досадна необходимост, а като основен коректив на властта.