Капитал
Страх. Паника. Това се виждаше по улиците в петък, след като добре оркестрираната атака срещу Корпоративна търговска банка (КТБ) пренесе притесненията върху цялата банкова и финансова система. Потърпевша се оказа Първа инвестиционна банка (ПИБ), която в петък съобщи, че само за един ден е изплатила 800 млн. лв. на редящите се на опашки хора. А те бяха там, водени не от здрав разум, а от страх и загуба на доверие, че политиците и хората, взимащи решенията в държавата, имат желанието и способността да се справят с положението.
На практика един-единствен излишен, емоционален и най-важното неподплатен с факти коментар на представител на управляващото мнозинство бе камъчето, което катурна грижливо подредената "машина", опитваща се да изведе КТБ от пропастта, към която я запратиха враждуващите страни - депутатът Делян Пеевски и банкерът Цветан Василев.
Ако в първия работен ден след "консервирането" на КТБ хората притаиха дъх с надежда, че казусът е изолиран, само няколко дни по-късно вече непремерените изказвания на политиците доведоха до смъртоносната комбинация от страх и липса на доверие, което вече наистина заплашва банковата система.
Държавата засега има ресурса да помогне на подложените на риск банки. Най-малкото в четвъртък тя пласира изключително успешно външен дълг за 3 млрд. лв., който още в понеделник ще е по сметките на Българската народна банка. Тези пари са допълнителен ликвиден буфер. Все още са цели и парите на Фонда за гарантиране на влоговете (2 млрд. лв.). БНБ има и други свои базуки, с които да помогне, а и тя твърдо заяви, че ще използва всички налични ресурси, за да гарантира парите на хората и фирмите. "Българската банкова система има добри показатели и функционира гладко и безпроблемно", подчертаха отново от централната банка в петък.
Част от решението на проблема обаче е в ръцете на самите хора. Те не трябва да се поддават на излишен страх. Не трябва да действат по слухове, както в казуса с ПИБ, а и КТБ. Ако всички се поддадат на масовата психоза и започнат да теглят парите, няма как системата да издържи на подобен натиск. Колкото повече хора се поддадат на стадния синдром, толкова по-бързо заразата се разпространява. В случая стратегията всеки да се спасява сам е най-грешната. Урокът пък е 1996 г. - банковата система се срина, икономиката се срина, загубиха се работни места. Отне десетилетие да се върнем на пътя на растежа. Никой не иска да се връща 20 години назад, нали?
Освен от самосъзнанието на клиентите на банките обаче разрешаването на кризата има нужда и от нещо друго - компетентни, действени и целенасочени политици. Ясно е, че това правителство си отива. Знаем, че държавното управление - от парламента през изпълнителната власт, е в полуразпад. Случващото се в момента обаче поставя отиващите си политици пред съдбоносен избор. Ако направят едно последно усилие да решат сегашната криза, ще могат поне да си тръгнат с вдигната глава. Иначе ще покажат, че държавата е неспособна да се справи с последствията от войната на Пеевски срещу КТБ и в нея ще паднат жертва спестяванията на стотици хиляди. И изходът на тази политическа смяна за властта ще бъде срамен - те ще са се превърнали в новото нарицателно за некомпетентност, безхаберие и управленска неграмотност.
Бел. ред. Уважаеми читатели, според чл. 152 от Закона за кредитните институции се налагат санкции за разпространяване на невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея. Затова коментари във форума под статията, които отговарят на този законов текст, ще бъдат изтривани. Молим ви да ни сигнализирате за такива през удивителния знак вдясно от коментара.
