Краят на един срамен мач

В рамките само на десетина дни към парламента тръгнаха два различни проектозакона, отменящи забраната в България да се произвеждат цигарени гилзи (заготовка от филтър и свита хартия, готова за пълнене с тютюн). Първо група депутати от ДПС написаха изцяло нов закон за тютюна, в който тя просто не фигурира, а после правителството прие специална промяна в сега действащия нормативен акт, която касае конкретно този въпрос. С една дума, управляващите явно изключително много държат текстът да отпадне и по тази тема (и по някои други) се държат като играчи на отиващ си футболен отбор броени минути преди края на мача: френетични атаки по всички флангове. Дали специално по въпроса с гилзите ще има гол - дали поправката или специалният закон ще съберат достатъчно гласове, не е ясно. По-вероятно не.

По-важното в случая е друго - резултатът от мача вече е напълно безсмислен. И двата отбора са напълно компрометирани. Държавата първо забрани производството на гилзите, когато най-големият им производител "Юрий Гагарин" беше собственост на фирми около ПИБ, а притежаваният тогава от Цветан Василев и Делян Пеевски "Булгартабак" искаше да си купи фабриката обратно. На власт беше ГЕРБ, а целта явно беше притежателите на дружеството да бъдат притиснати да го продадат. Сега, когато "Юрий Гагарин" вече е на цигарения холдинг, който пък се контролира от Пеевски, законът пак се променя, този път в негова полза. Историята е една от най-ярките илюстрации за стила на работа и на двете последни управления: услуги за приближени без оглед на европейските правила, потребителските интереси и най-вече на бизнес средата.