Полуоставката на Искров: Отговорност и вина - забранени думи

Иван Искров подаде намерение за оставка. Или по-скоро обещание да напусне поста начело на централната банка, ама под условие, че му бъде намерен спешно заместник. Или, ако се зачетем по-внимателно в откритото му писмо до председателя на парламента Михаил Миков, може би прави нещо като кръстоска между политически манифест и защитна пледоария.

В целия пространен текст думата "отговорност" се среща общо седем пъти, от които само един в смисъла на личната му отговорност на управител на БНБ. Думата "вина" не се среща нито веднъж. И очевидно той не е склонен да поеме и капка от нея. При обявяването на резултатите от одита в поставената под специален надзор КТБ всички негативи по случилото се с банката бяха подхвърлени в двора на подуправителя отговарящ за "Банков надзор" Цветан Гунев. Липсата на оценка на капиталовата дупка остана заради липсващи документи и недостатъчно време за одиторите. Обвиненията в източване на 200 млн. лв. в брой за един ден - за квесторите. Неспазването на обявената дата за отваряне на проблемната банка, както и злополучната идея за спасяване на всички депозанти, не нищо друго, а само неизпълнение на поетите ангажименти от политиците. Те иначе са били много конструктивни, но пък същевременно ползвали БНБ за предизборна партийна играчка, което е и мотивът на Искров за писмото. "Явно се разчита на традиционната ми сдържаност в публичните ми изказвания като управител на БНБ и се предполага, че и този път ще премълча. Този път обаче не мога да премълча! Нещо повече, по никакъв начин не съм съгласен – заради проблемите на една търговска банка – да бъдат хвърляни незаслужени упреци към институция като БНБ!", заявява той.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След тези му думи обаче трябва да се каже, че много от упреците към БНБ са заслужени и тя не отговори адекватно на никой от тях. Централната банка не обясни как като регулатор е проспала огромната експозиция към свързани лица въпреки публикациите, че е налице още от 2011 г. насам. БНБ не показа колко е голям проблемът и остави решението какво да се прави да се взема на сляпо. Не успя дори да разсее обвиненията на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, че с действията си и бездействията си е част от сценарий на доскорошния му партньор Делян Пеевски да дестабилизира банката. А напротив - в опит да се измъкне без вина обясни, че не е имало как да се разбере чрез инструментите на дистанционния надзор, което ни оставя да се чудим как се стига до извода, че това е "изолиран случай".

Какво цели г-н Искров с този демонстративен патетичен ход? Почти сигурно е, че заявената от него полуоставка в самия край на това управление няма как да бъде приета. Парламентът е толкова изчерпан, че вече политическите сили не могат да постигнат консенсус за нито едно решение, а кворум вероятно ще се събере единствено за оставката на правителството. В тази обстановка би било свръхоптимистично да се отдели ресурс в търсене на всеобщо приета кандидатура за един от най-ключовите постове в държавата.

Така единственото обяснение за публичното излияние на управителя е търсене на своеобразна индулгенция, не само за досегашните му действия, но и за предстоящите месеци. Оттук нататък каквото и да предприеме БНБ, и каквото и недоволство да има, Искров ще може да каже, че парламентът е можел да избере и друг вариант, но е избрал да му повери тази отговорност. Опс, забравихме, че отговорност и вина са забранени думи!