Капитал
След една седмица Висшият съдебен съвет (ВСС) ще проведе избора на председател на последната инстанция по наказателни, граждански и търговски дела – Върховния касационен съд (ВКС).
Макар и пръв сред равни председателят може да направи много за българските съдии, а оттам и за всички граждани. Стига да иска, ръководителят на ВКС може да гарантира, че най-почтените професионалисти ще се издигат в системата и че висшата съдебна инстанция ще прилага закона еднакво, а не с оглед личността на страните. Той може да отстоявана независимостта на съда и да се бори за високите хоризонти на правото, такива каквито ги очерта бившият председател Румен Янков - разсъдък, разум, естествена справедливост и свобода като основен принцип.
Няма защо да вярваме обаче, че мнозинството във ВСС, за което най-висша ценност е как да разкрачи закона, така че да сложи синия буркан на арматурното табло на служебния автомобил, изведнъж ще спре да мери по себе си и ще чуе мнението на съдийската общност, че за пореден път няма да тръгне по пътя на договорките под масата, за да подкрепи този кандидат, който е готов да даде каквото те поискат от него – правосъдие за лична употреба.
Тази порочна схема ще е възможна до момента, в който не разберем, че проблемите на съдебната система са тежест не толкова за работещите в нея, а за всички нас. И не започнем да се вълнуваме и борим за това само достойните и почтените да получават правото да правораздават.
