Коментари Daily - 28 октомври
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коментари Daily - 28 октомври

Коментари Daily - 28 октомври

Дойде моментът за правителство камикадзе; Всички прилики не са случайни; Българите емигрират не са само "по бедност"; Еврозоната се превръща в най-големия проблем

10123 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Мнение

Дойде моментът за правителство камикадзе

Константин Пенчев, национален омбудсман, пред TV 7

Дойде моментът за правителство камикадзе. Всички политици усещат, че ще изгорят, ако участват в него, и затова се дърпат. България е пред катастрофа и при това положение някой трябва да изведе държавата напред с риск да гръмне, иначе ще гръмне държавата.

За първи път от трибуната на Народното събрание се чува толкова смирен тон и че трябва да се постигне съгласие на всяка цена. По-старите политици са разбрали, че повече не може по стария начин и трябва да се върви напред и да се работи по основни теми. Закъснели сме с реформите, но по-добре да ги започнем късно.

Не знам кой закон чете БНБ, но със сигурност не е нашият за кредитните институции. Юристите на БНБ да излязат и да ми докажат, че прилагат нашето законодателство, защото особеният надзор не е този, който е записан в нашия закон. Безобразията по случая с КТБ ми дават основания да смятам, че всички искове срещу държавата в Страсбург ще бъдат признати за основателни.

А прехвърлянето от БНБ на политиците на решението е все едно съдът също да ги пита дали да осъдят някого и как. Този филм сме го играли вече 1996-1997 г., само че никой не осъди бандитите, а те осъдиха България.

22 години от първия шут

Всички прилики не са случайни

От публикация във factor.bg във вторник, 28 октомври

Kак ли щеше да изглежда България днес и как ли щеше да мине преходът, ако през 1992 г. кабинетът на Филип Димитров не бе паднал след поискан вот на доверие? Някой днес спомня ли си "сините мравки"? Не? А трябва. Защото преди 22 години - на 28 октомври 1992 г., 12 народни представители от СДС промениха курса на страната, като не подкрепиха собственото си правителство и то подаде оставка. Неговият основен лозунг бе "Смяна на системата". Това не стана.

Ние трябва да осмисляме миналото си, за да не повтаряме едни и същи грешки. Два месеца преди "оня вот" тогавашният президент Желю  Желев направи прословутата пресконференция на Боянските ливади, на която остро атакува правителството, че е обявило война на медиите, синдикатите, БПЦ, президентската институция и извънпарламентарните политически формации. Днес казва, че в искането на вот на доверие е имало "елемент на политическа безотговорност".

Така ли е? Ето обяснението на самия Филип Димитров, след като подаде оставка на 28 октомври: "Очевидно за всички е, че пътят на реформите, който България пое, е път, който не може да бъде следван без подкрепата на парламента и без възможността да се поеме отговорност. Може би за някого щеше да бъде по-удобно това правителство да се запази в невъзможност да действа."

Правителството бе нападнато от свои, бе обкръжено от агенти и в крайна сметка СДС изпусна властта 13 месеца след изборите. Народът, който доскоро пееше "Последен валс", бе смаян. Доган обясни случелото се със силен "депесарски шут". И както видяхме, стана важен партньор на социалистите и царската партия. Но вече не влезе в политическите сметки на демократичните формации, родени по-късно.

Повод за искания вот е акция на Бриго Аспарухов, тогава шеф на Националната разузнавателна служба -  т.нар. Мишевгейт или Македониягейт. Той съобщава, че съветникът на премиера Константин Мишев води "тайни преговори" в Скопие за износ на оръжие, а по този начин се нарушава ембаргото на ООН за страните от бивша Югославия. Нищо от това не беше доказано.

В тази минирана от тайни агенти на Държавна сигурност джунгла Димитров реши да поиска доверие, за да не тръгва по хлъзгавия път на политическите сделки и неясни зависимости. Отговорът беше ясен. Начело на държавата застава Любен Беров, който управлява с гласовете на БСП и ДПС. Всъщност властта се поема от силовите групировки и първите олигарси.

Юристът Филип Димитров понесе много критика от приятели и неприятели за решението си да поиска вот на доверие от парламента. Никой премиер след него не пое този риск. Това, което последва, е слаба държава, но силна бивша ДС, действаща необезпокоявано зад кулисите. "Златно време" на корупция, незаконно забогатяване, възход на мутрите и групировките, гангстерски войни, срастване на власт и престъпност.

Изследвания

В медиите: автоцензура и натиск

Орлин Спасов, директор на фондация "Медийна демокрация", за новия "Балкански медиен барометър"

Чести прояви на автоцензура, икономически зависимости и корпоративни интереси провокиращи натиск върху журналисти, както и липса на достатъчно прозрачна собственост. Това са основните проблеми пред българските медии.

Автоцензурата остава ключов проблем, като тя се подхранва с различни средства, сред които външен натиск под формата на телефонни обаждания, на заплашителни писма от корпорации и рекламодатели, визиращи конкретни публикации в медиите, критика от страна на редакторите. Изследването констатира, че медийните собственици продължават често, доста брутално, да се намесват в редакционното съдържание.

Едно от основните заключения е за дефицита на медийна свобода, свързан с политически и икономически зависимости на медиите. Продължаваме да имаме проблем с липсата на достатъчно прозрачност в медийната собственост, с недостига на качествено медийно съдържание, с блокираната саморегулация.

Особено безпокойство предизвикват случаите на полицейско насилие над репортери по време на масовите антиправителствени протести в София през лятото на миналата година.

Изследването е уловило и положителните тенденции в българското медийно пространство като все по-увеличаващите се алтернативни източници на информация в интернет. Отчита се позитивно фактът, че през последните години нараства значението на блоговете, на независимите информационни сайтове, отчита се значението на Фейсбук като важен информационен канал, като всичко това води до по-голяма роля на тези източници при формиране на общественото мнение в страната.

Българите емигрират не са само "по бедност"

От публикации в германски медии, цитирани от  Deutsche Welle

Темата за т.нар. мигранти по бедност от България продължава да вълнува немскоезичната преса, включително и поради изразените от германската държава намерения да ограничи свободното придвижване на работната ръка. Мярката ще засегне пришълците от България и Румъния, подозирани в злоупотреба със социалните помощи.

Но тъкмо сред групата на българските преселници има и много положителни примери за успешна интеграция в обществото, показва актуално изследване на хамбургския Институт за световна икономика HWWI, резултатите от което още не са публикувани официално.

По данни на германските медии, цитиращи изследването, около 10 на сто от българите в Германия кандидатстват и получават германско гражданство. За сравнение - процентът на хората от другите националности, желаещи подобно гражданство, е едва 2,4 на сто. За целта на представителното проучване са били интервюирани 400 от общо около 7-те хиляди българи в Хамбург, посочва NDR.

Изследването показва още, че българите полагат значителни усилия, за да се интегрират в германското общество. Показателно е това, че в името на тази цел те са готови да изпълнят високите изисквания на германската държава пред кандидатите за гражданство: определено ниво на владеене на езика, наличие на финансови средства и др.

Цитирана е Весела Ковачева от екипа, извършил изследването, което опровергава и други предразсъдъци: например този, че повечето пристигащи българи бягат от родината си от отчаяние. В действителност става дума за хора, които са имали работа и доходи в България, както и добра професионална квалификация. Едва 6.5% от новопристигащите българи са роми, установява изследването.

Европейският контекст

Еврозоната се превръща в най-големия проблем

От анализ в британското списание "Икономист" Дефлацията опасно приближава еврозоната на фона на недобрата форма, в която все още се намира световната икономика. А стагнирането на икономическия растеж в Германия заплашва еврозоната с трета рецесия в рамките на шест години. Лидерите на страните от валутния съюз пропиляха шанса, предоставен им от временното подобряване на икономическата конюнктура след обещанието на шефа на Европейската централна банка (ЕЦБ) преди две години, че ще направи необходимото, за да спаси еврото. 

Франция и Италия си направиха оглушки за структурните реформи, докато Германия призоваваше за твърде строги рестрикции по отношение на разходите. В тази обстановка инфлацията тръгна надолу и не е изключено през следващата година да е отрицателна.

Така регионът, който дава близо 20 % от световния БВП, върви към стагнация и дефлация. Мнозина сочат оптимистично примера от 90-те години с Япония, която премина през дефлация без много тежки последици, но той не е много коректен - в Япония обществото е хомогенно и със стоическа нагласа, което е далеч от картината на преминаващите през икономическа стагнация страни в еврозоната. 

Ако дълговото бреме на някои от тях  - като Италия и Гърция, стане толкова тежко, че да изплаши инвеститорите и политиците популисти да спечелят още по-добри позиции, рискът от рухване на еврото ще стане осезателен.

Много европейци се страхуват от инфлацията, но дефлацията може да е доста по-опасна. Ако общото очакване е цените да продължат да падат, хората и фирмите спират да харчат, което пък увеличава дела на лошите кредити. Всъщност точно това се случи по времето на Голямата депресия през 30-те години на миналия век, като последиците за Германия бяха катастрофални. 

Европейската икономика страда от фундаментални слабости - към тежката демографска картина, огромната задлъжнялост и стагниралия пазар на труда, се добавят и ужасни политически грешки, преди всичко избягването на структурните рефорви. И тревожните признаци вече се проявяват - възходът на лявата СИРИЗА доведе до рязко нарастване на лихвите по гръцките облигации, Франция и Германия си разменят нападки, свързани с фискалната дисциплина.

Основният проблем е с политическата воля. Ако Европа иска да спре тенденцията на влошаване, трябва да се направи нещо радикално. Трябва да се осигури възможност на ЕЦБ да започне да купува новоемитирани държавни облигации, което сега европейското законодателство забранява,  канцлерът Ангела Меркел трябва да позволи на Франция и Италия да забавят темповете на бюджетните си съкращения, а в замяна те трябва да ускорят структурните си реформи.

И всички те не трябва да забравят, че цяла Европа хората страдат, като в Италия и Испания младежката безработица вече надхвърля 40%.

Мнение

Дойде моментът за правителство камикадзе


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • Нефертити

    Много юристи в българия би било добре да си изхвърлят дипломите. Аман от политически мижитурки ...

  • 2
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar

    От бат цари до бат Сали.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar

    От бат цари до бат Сали.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    rdl28351804 avatar :-|
    rdl28351804

    дечицаком

  • 5
    tademan avatar :-|
    Tademan

    И Филип Димитров не го харесвах, но статията ми дава друг поглед върху "сценария". Предварително се извинявам на хората, които истински вярват в Бог и на всички интелектуалци!

    Не сме народ, не сме народ, а мърша,
    хора, дето нищо не щат да вършат.
    Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
    "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
    И не знаем, не можеме, не щеме
    да работим за себе си със време.
    Само знаем и можеме, и щеме
    един други злобно да се ядеме...
    Помежду си лихи, буйни, топорни,
    пред други сме тихи, мирни, покорни...
    Все нас тъпчат кой отдето завърне,
    щот сме туткун, щото не сме кадърни...
    Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
    а всякому мерамът е развала...
    Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
    пак ще кажа и с това ще да свърша.

    Петко Р. Славейков


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Някои са по-равни от другите

Някои са по-равни от другите

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.