Кой пак свива рамене

Изчезналите тефтери

Капитал
Капитал    ©  Надежда Чипева
Капитал
Капитал    ©  Надежда Чипева
"Дължимият минимум след инцидента с тефтерите, който институциите дължат, е поне да покажат, че взимат мерки такива случки да не се случват повече."

Когато през седмицата правосъдният министър Христо Иванов се опита да обясни, че казусът с изчезналите бележници на Филип Златанов показва "тежката диагноза" на съдебната система, най-вероятно остана неразбран. А думите му съвсем не са изпразнени със съдържание.

Първо - въпросът с надеждността на вещите лица е един от многото проблеми, които трябва да бъдат разчистени, за да може системата на правораздаване да функционира адекватно

Второ - материалните условия, при които работят разследващите, правят възможни липси на веществени доказателства - от наркотични вещества до леки автомобили и оръжие. Историята познава такива случаи.

Трето - липсата на отчетност на делата за корупция позволява на прокуратурата да надува балона, а после да се прави, че няма нищо общо с казуса.

Защото тефтерите на Златанов са тема, която беше вкарана в обществения оборот от тежко зависимата от скрити кръгове на влияние прокуратура. Тя прожектира страниците, тя скри името на Делян Пеевски, тя раздели нелогично делото на две, за да скрие оригналите, тя позволи на експерта да изнесе тези така важни за прокуратурата тефтери и накрая да твърди, че изчезването на веществените доказателства е просто "един криминален случай".

Ето защо не прави чест на главния прокурор Сотир Цацаров да се опитва а) да омаловажава проблема и б) да прехвърля отговорността на други институции и да размахва пръст на тези, които критикуват ръководената от него институция.

Може и да е наивно да очакваме, че някой ще признае вината си и ще поеме отговорност. Но дължимият минимум след инцидента с тефтерите, който институциите дължат, е поне да покажат, че взимат мерки такива случки да не се случват повече.

Още от Капитал