Опорните точки на Цацаров

Прокуратурата като жертва на обществен натиск

   ©  Георги Кожухаров
   ©  Георги Кожухаров

Опитът през миналата седмица прокуратурата да излезе от сюжета с тефтерчето на Златанов, като се представи за жертва на зловредни атаки от страна на медии, беше, най-меко казано, неубедителен.

Прокуратурата в Република България е всесилна и опитите да се изкара жертва на обществен натиск наистина не са сериозни. След като беше изгубено едно от веществените доказателства по разследването, тефтерчетата на Филип Златанов, Сотир Цацаров опита да омаловажи значението му, като заяви, че това съвсем не е от значение за делото и че то е "символ и  материална изява на порочен начин на работа в държавния апарат".

Само по себе си това е вярно заключение, което се експонира и върху органи в съдебната система. Но според Цацаров кой какво и защо прави няма никакво значение, защото инициалите могат да се сменят. Но вината винаги е конкретна и ако прокуратурата отказва да посочи конкретните имена, значи не работи.

Всъщност, ако има обществен натиск, то е заради желанието на всички прокуратурата да си върши добре работата, а не да се обяснява в просторни есета защо никой не я разбира и не я обича. Уравнението е много просто - работата на прокуратурата е да разследва, да намира качествени доказателства, да ги вкарва в съда, където в състезателен процес да докаже вината на обвиняемите.

Ако те бъдат осъдени, значи качеството на прокурорската работа е високо. Ако не - значи са се провалили. И големият проблем е именно в това, че тя разследва некачествено и вместо да спазва закона, манипулира разследвания, замърсява с умозрения ефира и действа в полза на лицата от сенките.

Още от Капитал