Честито. ХХ век току що свърши
Защо решихме този брой на "Капитал" да изглежда така
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Само преди година светът беше много по-различно място. Крим беше част от Украйна и никой не предполагаше, че Русия ще тръгне да завладява съседни държави. Дори и да бяхме чували за "Ислямска държава", тя изглеждаше опасна за част от Близкия изток, но не и за всички нас.
Историята не обича астрономическата логика на календара. Епохите не поглеждат коя дата е и вероятно ни се смеят, когато ние тържествено празнуваме края на някой век или началото на новото хилядолетие. "Дългият XIX век" например според британския историк Ерик Хосбаум свършва чак през 1914 г., с началото на Първата световна война. През миналата година се случи нещо подобно - светът, а и България бяха разтърсени от събития, които дадоха основание на сп. Foreign Policy да кажат, че историческият ХХ век свърши 15 години след календарния.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
34 коментара
Съгласна съм с автора, че поглед назад трябва да има.Това е ориентир, как искаме да живеем сега, по-праволинейно- не лутайки се, понеже се губи енергия.Тук на помощ идват семейството и традициите-да продължим делото на предците.
Дрън дрън , кучетата си лаят - кервана си върви . Новото е добре забравеното старо .
Приликите със сега са стряскащо много.Това е.Народ с характер сме.
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
Ами това е от 1875 година.
Още по стряскащо.
Хвала! Дайте да си припомним кой какво как, че да не повтаряме най-тъпите грешки.
"В един от текстовете в броя ще намерите анализ на списание "Мисъл" от януари 1900 г., в който се описват тогавашните проблеми на България. Според автора му тогавашната икономическа криза е предизвикана от политиците - от лошото управление на държавата, фокусирано предимно върху това да се краде, от разкапаната съдебна система и некачественото образование. Приликите със сега са стряскащо много."
Ние си го знаехме и без да сме чели анализа от 1900-ната.
не поглеждай с гняв отзад...
И всичко пак ще се повтори,много подтискащо.
Аз съм оптимист.Колелото се завъртя, станахме свидетели на много сътресения, но като че ли справедливостта макар и трудно, успява да възтържествува.
Хунтата на Орешарски падна, е вярно, с помощта на огромен скандал между отвратителните субекти, които я съставляват, но тя остави след себе си освен банкрутирала банка и скандали за корупция усещането за едно по-силно общество с по-високи изисквания и морал.Поради тази причина сегашните власт имащи, колкото и да се компрометират на моменти, са много по-внимателни.
Ако нашите родители и баби са пътували до Москва и Будапеща, активната част от нашето поколение беше в Ню Йорк, Париж, Лондон, Сидни, Виена, Барселона и то не само на екскурзия.Работихме там, станахме част от друга култура и много от нас я донесоха обратно в родината.
Процесите на нормализация са необратими и ако ние, двигателя на икономиката и промените (20-40 годишните) живеем все още в държава между изтока и запада, то децата ни ги чака много по-нормална среда, помнете ми думата.
Нека работим повече, лъжем по-малко и се стремим да си помагаме както за малките, така и за големите неща.Рецептата за просперитет е много проста.
Весели празници на всички.
Колко е вярно и колко много е тъжно, тъжно е за поне четири поколения извървели този път водещ на никъде.
Не споделям мнението, Че 21в. трябва да запоЧне от война. Но и така се радвам на опитите да се прави политика, вместо взаимно конфронтиране до смърт и рушене на всяка цена, това което правеха предишните.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.