С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
34 23 дек 2014, 17:00, 31906 прочитания

Честито. ХХ век току що свърши

Защо решихме този брой на "Капитал" да изглежда така

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Само преди година светът беше много по-различно място. Крим беше част от Украйна и никой не предполагаше, че Русия ще тръгне да завладява съседни държави. Дори и да бяхме чували за "Ислямска държава", тя изглеждаше опасна за част от Близкия изток, но не и за всички нас.

Историята не обича астрономическата логика на календара. Епохите не поглеждат коя дата е и вероятно ни се смеят, когато ние тържествено празнуваме края на някой век или началото на новото хилядолетие. "Дългият XIX век" например според британския историк Ерик Хосбаум свършва чак през 1914 г., с началото на Първата световна война. През миналата година се случи нещо подобно - светът, а и България бяха разтърсени от събития, които дадоха основание на сп. Foreign Policy да кажат, че историческият ХХ век свърши 15 години след календарния.


Кризите през 2014 бяха толкова много и толкова големи, че много хора се чудеха може ли нашата част от света - тази, в която значение имат свободата и просперитетът, да се фокусира върху толкова точки на напрежение едновременно. На моменти изглеждаше, че светът се разпада. Проблемите на Русия изведнъж престанаха да засягат само хората, които живеят там - по тръбите на руските газопроводи към цяла Европа започна да тече агресия и напрежение. От хаоса в Сирия и Ирак се роди чудовище, което заплашва целия свят.

Всички тези сътресения, разбира се, плашат, но те са и знак за нещо друго. През 2014-а свърши една епоха. Събитията сега може и да ни изглеждат драматични, но това е и началото на нова глава от историята. Новият ред не може да бъде построен, без да се разпадне старият, и това няма как да стане без турбуленции.

В каруцата на българската история през последната година също много друсаше. Сега вече изглежда почти нереално, но в началото на 2014 премиер все още беше Орешарски, на власт беше бруталната шайка, която избра Пеевски за шеф на ДАНС, а сводките за протестите бяха станали като прогнозите за времето. Единственото, което сглобяваше държавата, бяха различни коалиции за кражби. Изглеждаше като че всичко останало се разпада.



Смяната на правителствата обаче не беше единственото ново. Заедно с нея се случи и друго важно - промени се и политиката. Можеше ли някой преди година да предположи, че някога разпадналите се десни ще бъдат отново (някак си) заедно и във властта? А представяхме ли си, че те ще управляват с отцепилата се заедно с Георги Първанов част от БСП? Смееше ли някой в началото на 2014-а да се надява, че в края й ще има сериозен шанс за истинска съдебна реформа и че за това ще има не само политическо съгласие, но и силен вътрешен натиск?

Точно 25 години след 10 ноември българската политика, изглежда, приключи с прехода. Разпределението на силите между различните партии днес е такова, че нито една от тях не може да управлява самостоятелно. Това промени радикално поведението на всички. Силната конфронтация рязко намаля и днес българските политици се учат на това как да търсят съгласие и да работят заедно. Някогашните яростни врагове се опитват да намерят пресечни точки. Политическите скандали днес не са толкова яростно лаене по нарочения за противник, а опит да се защити някаква политика.

И макар че има основания за оптимизъм, идващите месеци и години не са задължително обречени на възход. Краят на една епоха, не означава, че веднага идва нещо хубаво. Политическият XIX век може и да свършва с атентата в Сараево през 1914 г., но ХХ век не започва истински, преди да се мине през ужасите и сътресенията на Втората световна война.

Обикновено "Капитал" гледа напред, в това, което предстои да се случи. Този брой е малко по-различен, защото между етажите на историята е тъмно и прогнозите са трудни. Вместо това решихме да погледнем назад и да видим как се променихме през последните години.

Историята обикновено не тече с еднаква скорост. Има моменти, когато тя забързва ход и за малко време събитията променят живота ни - така както се случва през последната година. Избрахме няколко такива момента от последния век, с които да сравним сегашното си положение. В следващите страници ще прочетете как се е променила България не само спрямо преди година, но и преди 3 години, 5, 15, 50 и началото на ХХ век.

В един от текстовете в броя ще намерите анализ на списание "Мисъл" от януари 1900 г., в който се описват тогавашните проблеми на България. Според автора му тогавашната икономическа криза е предизвикана от политиците - от лошото управление на държавата, фокусирано предимно върху това да се краде, от разкапаната съдебна система и некачественото образование. Приликите със сега са стряскащо много.

Времето може и да тече по права линия, но историята има други закони. 115 години след този текст изглежда, че много, ужасно много време сме вървели наляво, надясно, назад, надолу, но не и напред. Част от проблемите сега са същите, както и решенията им. Това, разбира се, не означава, че нищо не се е променило за повече от век, но е доказателство за друго - че погледът назад понякога може да ни помогне да разберем по-добре къде се намираме. Защото, ако не знаем къде точно сме, никога няма да разберем как да стигнем там, където искаме да бъдем.

През следващите две седмици всеки ден на capital.bg ще бъдат публикувани нови текстове от коледното издание на "Капитал".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - БСП не може да са алтернатива, кланяйки се на Живков 1 Мнения Daily - БСП не може да са алтернатива, кланяйки се на Живков

И още: Национализацията на лотариите не решава проблема с хазарта; Протестите заради Перник едва ли ще смутят управляващите

27 яну 2020, 435 прочитания

Не-18 1 Не-18

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

24 яну 2020, 4594 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
In memoriam: Живко Ангелов

Живко Ангелов беше част от екипа на "Капитал" и "Дневник" от самото им създаване

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10