Честито. ХХ век току що свърши
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Честито. ХХ век току що свърши

Честито. ХХ век току що свърши

Защо решихме този брой на "Капитал" да изглежда така

Алексей Лазаров
32175 прочитания

© Студио Ентусиазъм


Само преди година светът беше много по-различно място. Крим беше част от Украйна и никой не предполагаше, че Русия ще тръгне да завладява съседни държави. Дори и да бяхме чували за "Ислямска държава", тя изглеждаше опасна за част от Близкия изток, но не и за всички нас.

Историята не обича астрономическата логика на календара. Епохите не поглеждат коя дата е и вероятно ни се смеят, когато ние тържествено празнуваме края на някой век или началото на новото хилядолетие. "Дългият XIX век" например според британския историк Ерик Хосбаум свършва чак през 1914 г., с началото на Първата световна война. През миналата година се случи нещо подобно - светът, а и България бяха разтърсени от събития, които дадоха основание на сп. Foreign Policy да кажат, че историческият ХХ век свърши 15 години след календарния.

Кризите през 2014 бяха толкова много и толкова големи, че много хора се чудеха може ли нашата част от света - тази, в която значение имат свободата и просперитетът, да се фокусира върху толкова точки на напрежение едновременно. На моменти изглеждаше, че светът се разпада. Проблемите на Русия изведнъж престанаха да засягат само хората, които живеят там - по тръбите на руските газопроводи към цяла Европа започна да тече агресия и напрежение. От хаоса в Сирия и Ирак се роди чудовище, което заплашва целия свят.

Всички тези сътресения, разбира се, плашат, но те са и знак за нещо друго. През 2014-а свърши една епоха. Събитията сега може и да ни изглеждат драматични, но това е и началото на нова глава от историята. Новият ред не може да бъде построен, без да се разпадне старият, и това няма как да стане без турбуленции.

В каруцата на българската история през последната година също много друсаше. Сега вече изглежда почти нереално, но в началото на 2014 премиер все още беше Орешарски, на власт беше бруталната шайка, която избра Пеевски за шеф на ДАНС, а сводките за протестите бяха станали като прогнозите за времето. Единственото, което сглобяваше държавата, бяха различни коалиции за кражби. Изглеждаше като че всичко останало се разпада.

Смяната на правителствата обаче не беше единственото ново. Заедно с нея се случи и друго важно - промени се и политиката. Можеше ли някой преди година да предположи, че някога разпадналите се десни ще бъдат отново (някак си) заедно и във властта? А представяхме ли си, че те ще управляват с отцепилата се заедно с Георги Първанов част от БСП? Смееше ли някой в началото на 2014-а да се надява, че в края й ще има сериозен шанс за истинска съдебна реформа и че за това ще има не само политическо съгласие, но и силен вътрешен натиск?

Точно 25 години след 10 ноември българската политика, изглежда, приключи с прехода. Разпределението на силите между различните партии днес е такова, че нито една от тях не може да управлява самостоятелно. Това промени радикално поведението на всички. Силната конфронтация рязко намаля и днес българските политици се учат на това как да търсят съгласие и да работят заедно. Някогашните яростни врагове се опитват да намерят пресечни точки. Политическите скандали днес не са толкова яростно лаене по нарочения за противник, а опит да се защити някаква политика.

И макар че има основания за оптимизъм, идващите месеци и години не са задължително обречени на възход. Краят на една епоха, не означава, че веднага идва нещо хубаво. Политическият XIX век може и да свършва с атентата в Сараево през 1914 г., но ХХ век не започва истински, преди да се мине през ужасите и сътресенията на Втората световна война.

Обикновено "Капитал" гледа напред, в това, което предстои да се случи. Този брой е малко по-различен, защото между етажите на историята е тъмно и прогнозите са трудни. Вместо това решихме да погледнем назад и да видим как се променихме през последните години.

Историята обикновено не тече с еднаква скорост. Има моменти, когато тя забързва ход и за малко време събитията променят живота ни - така както се случва през последната година. Избрахме няколко такива момента от последния век, с които да сравним сегашното си положение. В следващите страници ще прочетете как се е променила България не само спрямо преди година, но и преди 3 години, 5, 15, 50 и началото на ХХ век.

В един от текстовете в броя ще намерите анализ на списание "Мисъл" от януари 1900 г., в който се описват тогавашните проблеми на България. Според автора му тогавашната икономическа криза е предизвикана от политиците - от лошото управление на държавата, фокусирано предимно върху това да се краде, от разкапаната съдебна система и некачественото образование. Приликите със сега са стряскащо много.

Времето може и да тече по права линия, но историята има други закони. 115 години след този текст изглежда, че много, ужасно много време сме вървели наляво, надясно, назад, надолу, но не и напред. Част от проблемите сега са същите, както и решенията им. Това, разбира се, не означава, че нищо не се е променило за повече от век, но е доказателство за друго - че погледът назад понякога може да ни помогне да разберем по-добре къде се намираме. Защото, ако не знаем къде точно сме, никога няма да разберем как да стигнем там, където искаме да бъдем.

През следващите две седмици всеки ден на capital.bg ще бъдат публикувани нови текстове от коледното издание на "Капитал".

Само преди година светът беше много по-различно място. Крим беше част от Украйна и никой не предполагаше, че Русия ще тръгне да завладява съседни държави. Дори и да бяхме чували за "Ислямска държава", тя изглеждаше опасна за част от Близкия изток, но не и за всички нас.

Историята не обича астрономическата логика на календара. Епохите не поглеждат коя дата е и вероятно ни се смеят, когато ние тържествено празнуваме края на някой век или началото на новото хилядолетие. "Дългият XIX век" например според британския историк Ерик Хосбаум свършва чак през 1914 г., с началото на Първата световна война. През миналата година се случи нещо подобно - светът, а и България бяха разтърсени от събития, които дадоха основание на сп. Foreign Policy да кажат, че историческият ХХ век свърши 15 години след календарния.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

34 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Съгласна съм с автора, че поглед назад трябва да има.Това е ориентир, как искаме да живеем сега, по-праволинейно- не лутайки се, понеже се губи енергия.Тук на помощ идват семейството и традициите-да продължим делото на предците.

  • 2
    xyha avatar :-|
    xyha

    Дрън дрън , кучетата си лаят - кервана си върви . Новото е добре забравеното старо .

  • 3
    chicago514 avatar :-|
    chicago514

    Приликите със сега са стряскащо много.Това е.Народ с характер сме.
    Не сме народ, не сме народ, а мърша,
    хора, дето нищо не щат да вършат.
    Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
    "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
    И не знаем, не можеме, не щеме
    да работим за себе си със време.
    Само знаем и можеме, и щеме
    един други злобно да се ядеме...
    Помежду си лихи, буйни, топорни,
    пред други сме тихи, мирни, покорни...
    Все нас тъпчат кой отдето завърне,
    щот сме туткун, щото не сме кадърни...
    Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
    а всякому мерамът е развала...

    Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
    пак ще кажа и с това ще да свърша.
    Ами това е от 1875 година.
    Още по стряскащо.

  • 4
    yotata avatar :-|
    йотата

    Хвала! Дайте да си припомним кой какво как, че да не повтаряме най-тъпите грешки.

  • 5
    today avatar :-|
    today

    "В един от текстовете в броя ще намерите анализ на списание "Мисъл" от януари 1900 г., в който се описват тогавашните проблеми на България. Според автора му тогавашната икономическа криза е предизвикана от политиците - от лошото управление на държавата, фокусирано предимно върху това да се краде, от разкапаната съдебна система и некачественото образование. Приликите със сега са стряскащо много."
    Ние си го знаехме и без да сме чели анализа от 1900-ната.

  • 6
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    не поглеждай с гняв отзад...

  • 7
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    И всичко пак ще се повтори,много подтискащо.

  • 8
    petergriffin avatar :-|
    petergriffin

    Аз съм оптимист.Колелото се завъртя, станахме свидетели на много сътресения, но като че ли справедливостта макар и трудно, успява да възтържествува.

    Хунтата на Орешарски падна, е вярно, с помощта на огромен скандал между отвратителните субекти, които я съставляват, но тя остави след себе си освен банкрутирала банка и скандали за корупция усещането за едно по-силно общество с по-високи изисквания и морал.Поради тази причина сегашните власт имащи, колкото и да се компрометират на моменти, са много по-внимателни.

    Ако нашите родители и баби са пътували до Москва и Будапеща, активната част от нашето поколение беше в Ню Йорк, Париж, Лондон, Сидни, Виена, Барселона и то не само на екскурзия.Работихме там, станахме част от друга култура и много от нас я донесоха обратно в родината.

    Процесите на нормализация са необратими и ако ние, двигателя на икономиката и промените (20-40 годишните) живеем все още в държава между изтока и запада, то децата ни ги чака много по-нормална среда, помнете ми думата.

    Нека работим повече, лъжем по-малко и се стремим да си помагаме както за малките, така и за големите неща.Рецептата за просперитет е много проста.

    Весели празници на всички.

  • 9
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    Колко е вярно и колко много е тъжно, тъжно е за поне четири поколения извървели този път водещ на никъде.

  • 10
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Не споделям мнението, Че 21в. трябва да запоЧне от война. Но и така се радвам на опитите да се прави политика, вместо взаимно конфронтиране до смърт и рушене на всяка цена, това което правеха предишните.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дръжте се здраво

Дръжте се здраво

Солидарност по брюкселски

Солидарност по брюкселски

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK