С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 7 яну 2015, 20:16, 7129 прочитания

Коментари Daily - 7 януари

Медийната 2014: Залезът на телевизионните политически проекти; Инвестиционната 2015: продажба на БФБ и връщане на доверието в държавата; Нова игра на покер за бъдещето на Гърция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Медийната 2014

Залезът на телевизионните политически проекти


От коментар на доц. Георги Лозанов в годишния доклад на фондация "Медийна демокрация"

Примерът с TV7, която акушира партията "България без цензура" на Николай Бареков, е показателен за този вътрешно противоречив формат на публична комуникация. Преди това от друга телевизия – СКАТ, бяха родени "Атака" на Волен Сидеров (2005 г.) и НФСБ на Валери Симеонов (2011 г.).

И в трите случая става дума за генериране на достатъчен за влизане в парламента вот по формулата Телевизия/Предаване = Партия. (През 2011 г. Сидеров преобърна движението на капиталите и с партийната субсидия създаде телевизия АЛФА, разширявайки уравнението до Телевизия/Предаване = Партия = Телевизия.) Другото общо между тримата лидери е нападателното говорене, склонно да премине във враждебна реч, като Сидеров и Симеонов конструират "враг" в плана на национализма, а Бареков - на социално-политическия  критицизъм.



Както показа случаят с TV7 и ББЦ през 2014 г.,  партиите с медиен произход освен жертва на дестабилизиращо текучество са повече или по-малко обречени на маргиналност и оцеляването им зависи от коалиционни и паракоалиционни компромиси, които често ги заплашват с крах на собствените им идеологии. Прояви се и рискът, който телевизията поема, когато извежда в политическия космос партия. TV7 бе изправена пред фалит и попадна в ръцете на синдици, а въпросът е дали ще съумее да се закрепи на пазара без външна помощ, която да я подчинява на чужди (за журналистиката) интереси. Вярно е, че този въпрос е общ за медиите у нас, но за тази медиа е на "живот и смърт".

На всичко, което се случи с TV7, може да се погледне като на пищно разиграна драматургия, родена от конфликта (на интереси) между две публични роли – на журналиста и на политика. В основната си функция журналистиката е критическа, чийто обект е властта (всяка власт), докато политиката е пропагандна, чиято цел е властта (собствената власт).

При припокриване на двете роли се дава възможност на политическата реч да се представи за журналистическа, за да я зареди със собствените си цели.  Христоматийна илюстрация на тази подмяна си остава аферата "Костинброд" - с политическата употреба на журналистическия разказ от екрана на TV7 в деня на изборите.

Конфликтът между ролите на политика и журналиста слага край на метафората за медиите като четвърта власт, защото тя е разпознаваема само в дефинитивното й разделение от другите три. Този конфликт на интереси имаше разнопосочни прояви през 2014 г.: от депутати и кандидат-депутати, водещи на политически предавания, което си е откровен медиен нонсенс (все едно да искаш да се видиш в гръб без огледало), до водещия Росен Петров, който в началото на годината "пристана" в ефир на Бареков и стана зам.-председател на партията му, а в края на годината вече го беше напуснал разочарован.

Алибито на цялата тази инцестност е мълчането на закона. В световната практика тя е факт най-вече в пресата, където е традиция да се заявяват политически пристрастия и да се издават партийни органи. Въпросът е обаче, че вестника го търсиш на сергията и си го купуваш, т.е. това е комуникация, която предполага предварително съгласие. Докато електронните медии сами те намират в дома ти и те превръщат в "пленена аудитория", лесна жертва на (митологични) манипулации.

През 2014-а вследствие на казуса "TV7" това беше масово разпознато и предизвика (латентно засега) недоволство като част от вълната на гражданска съпротива през последните две години. Ето защо телевизионните политически проекти вече и у нас нямат бъдеще. Или поне имаме основания да се надяваме.
Инвестиционната 2015

Продажба на БФБ и връщане на доверието в държавата

От интервюта с трима икономисти във factor.bg

Изминалата година беше много тежка - когато нямаш политическа стабилност, не може да имаш инвестиции. Без инвестиции и ръст на икономиката не можем да решим нито един важен проблем.
Едно от важните решения е Българската фондова борса да бъде продадена чрез една прозрачна процедура на голяма европейска фондова борса, така че да се раздвижи и да предложи алтернативни решения на българските граждани. Представете си, ако у нас дойде германската, австрийската - интересът към инвестициите ще се увеличи. Това ще създаде нов вид доверие.

Мартин Димитров, депутат от Реформаторския блок


Може да се инвестира извън България. За момента у нас няма добри инвестиции, това може да се види по анемичната търговия на фондовата борса. Това, което се прави от четири-пет инвестиционна фонда в България, е относително добро. Те имат горе-долу добре структурирани портфейли, но и те инвестират в чужбина.

Пазарът на имоти се раздвижва. Основният критерий е продължителността на продажбите, която е спаднала от шест месеца на два. Въпреки това нещо съществено не може да се случи, защото има намаляване на цените на имотите, купени от чужденци.

Другите възможности са портфейли, в които са съчетани различни активи – злато, акции, ДЦК.  Красен Станчев, Институт за пазарна икономика

Недоверието е това, което срива инвестиционния климат. Не случайно кредитният рейтинг на България през  2014 г. бе понижаван на два пъти, до обидното ниво "боклук". Населението държи в банковата система повече от 35 милиарда лева - почти 50% от БВП на страната, които хората не смеят да инвестират, защото нямат доверие и усещането им е, че няма държава. Политическа нестабилност, икономическа криза, корумпирана правосъдна система, бюрократизирана и подкупна администрация, всевластна олигархия и т.н.  -как да рискуваш спестяванията си в такава среда?

Азбучна истина е, че без редовни инвестиции икономиката замръзва, а н съвременния глобален свят спрелите икономики са обречени. За да се създаде инвестиционен интерес, държавата трябва рязко да намали многобройните разрешителни, забранителни, ограничителни и прочее режими, с които е заклещила предприемаческия дух на българина. И да озапти самозабравилата се свръхбюрократизирана и корумпирана администрация.

Мисля, че за българите през следващата година, а и занапред най-добрата инвестиция ще е в по-добро образование и по-висока квалификация. Ако пък им останат свободни средства, инвестициите в недвижими имоти може би са най-удачни с оглед на очакваното им поскъпване.

Муравей Радев, бивш финансов министър в правителството на Иван Костов


Позиция

С новите избори може да започне нова игра на покер за бъдещето на Гърция

От коментар на Сабине Кинкарц, Deutsche Welle


Политиката е сурова игра - в нея става въпрос за власт, изгоди, интереси и естествено за пари. Зад всяко ръкостискане и всяка усмивка се крие някаква сметка. Това важи и за взаимоотношенията в ЕС. Онези, които не го вярват, се заблуждават.

В доста дълъг период от време Гърция можеше да разчита, че ще бъде подкрепяна от Европа, докато си стъпи на краката. Но не от симпатии, а защото щетите за всички останали в ЕС щяха да са просто непредвидими. Затова и икономически логичната позиция, изразена от канцлерката навремето, беше, че оставането на Гърция в еврозоната е безалтернативно.

По различни причини обаче тази позиция претърпя развитие. Дълги години европейските партньори, и най-вече Берлин, твърдо поддържаха Атина. От 2010 г. насам Гърция получи по две различни спешни програми общо 240 млрд. евро, без това да доведе до особен успех - наложените мерки за икономии и реформи досъсипаха страната. Икономиката на Гърция се срина с 25%, а задълженията ѝ скочиха на 180% от БВП. Всеки четвърти грък днес е без работа, а младежката безработица надхвърля 50 на сто.

Брюксел и Берлин предпочитат да говорят повече за успехите - изтъква се, че страната се е върнала в зоната на икономическия растеж, а бюджетът продължава да се стабилизира. Нито думичка не се казва обаче за това колко дребни са тези успехи на фона на голямата катастрофа и колко дълго още гърците ще трябва да стискат зъби. Доскоро изглеждаше сякаш тази тактика може да се окаже успешна - напоследък Гърция слезе от заглавните страници, а ситуацията в страната изглежда малко по-спокойна.

Всичко обаче се промени с наближаването на парламентарните избори. Очертаващата се победа на лявата популистка партия СИРИЗА разбърка наново картите. Нейният лидер Алексис Ципрас обещава на избирателите да прекрати политиката на строги икономии и да поиска ново опростяване на дълговете. В Берлин това отекна като тревожен звън, защото всякакви нови отстъпки пред едно бъдещо гръцко правителство с един замах биха зачеркнали досегашния курс спрямо Атина.

На този фон германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че няма алтернатива на политиката на реформи и че ако Гърция реши да тръгне по друг път, ситуацията ще се усложни. Внушението е повече от ясно: търпението на Германия е на изчерпване и Берлин не вижда причини да го поддържа изкуствено.

Опасността от мълниеносно разпространение на "пожара" и в други страни от еврозоната днес е минимална, а това означава, че принудителното задържане на Гърция в нея вече не е без алтернатива. Тъкмо обратното: твърдият курс спрямо Атина би могъл да послужи като предупреждение и към други страни, които също не изгарят от желание за болезнени реформи, като например Франция или Италия.

Засега никой в Берлин не казва официално, че се обмисля възможността за излизането на Гърция от еврозоната. Но и никой не го отрича твърде категорично. Явно започва нова игра на покер за бъдещето на Гърция.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: TV7 ББЦ БФБ Гърция

Прочетете и това

Инжекция от мнения и аргументи Инжекция от мнения и аргументи

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

15 ное 2019, 721 прочитания

Колко е "дясна" политиката на ГЕРБ Колко е "дясна" политиката на ГЕРБ

От седмицата

15 ное 2019, 836 прочитания

24 часа 7 дни

15 ное 2019, 2224 прочитания

15 ное 2019, 1779 прочитания

15 ное 2019, 1602 прочитания

15 ное 2019, 1269 прочитания

15 ное 2019, 1090 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Коментари Daily - 8 януари

Правителството и реформите: Едно желание за... гилотина?; Ако няма правова държава, няма и просперитет; "И аз съм Шарли" - Тук такъв разговор няма, просто Пеевски влиза в редакцията и край

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10