С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 8 яну 2015, 20:55, 3984 прочитания

Коментари Daily - 8 януари

Правителството и реформите: Едно желание за... гилотина?; Ако няма правова държава, няма и просперитет; "И аз съм Шарли" - Тук такъв разговор няма, просто Пеевски влиза в редакцията и край

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Правителството и реформите

Едно желание за... гилотина?


От коментар на Полина Паунова в Deutshe Welle

"Ако не правим реформите, ние сме приключили, защото тогава българският народ няма да има нужда от нас, а гилотината самите ние сме я заложили. Народът го интересува дали ще му се подобри животът. Ако не - да пада гилотината и да идват следващите", заяви в средата на декември лидерът на ДСБ Радан Кънев.

Горе-долу по същото време кабинетът трябваше да представи своята разширена управленска програма. Ангажимент за това беше поела вицепремиерката Меглена Кунева, според чиито уверения точно месец след встъпването си в длъжност новите управляващи вече ще са изработили конкретен план за реформи - с мерки и срокове, за да могат хората да проследяват всички стъпки на властимащите.



От въпросното обещание изтекоха повече от два месеца, но Министерският съвет така и не е благоволил да представи идеите си, а въпросът какво става с разширената програма предизвиква вяла реакция, казваща в най-общи линии, че "още се работи".

В същото време почти не минава ден, в който някой от управляващите да не изрецитира мантрата за необходимостта от кардинални промени в здравеопазването, образованието, културата, усвояването на европейските средства и прочие. Общото между изявите е липсата на конкретност. 

Към момента единствената ясна заявка е за съдебната реформа, но и тя продължава да е само на думи. Приетата от МС стратегия с най-общи насоки тепърва ще минава през парламента - за да се види волята за реформи, и ако се види, едва през пролетта ще започне същинската работа.

Същевременно в пълен разрез с обещанията на Кунева, че назначенията в администрацията ще стават само на състезателен принцип, в сряда премиерът Бойко Борисов еднолично върна Никола Казаков като председател на Държавната агенция за бежанците, какъвто беше при предишния мандат на ГЕРБ. Казаков бе обявен за главен виновник за "проспиването" на очакваната бежанска вълна към България след избухването на гражданската война в Сирия, а проверка констатира нарушения при 17 обществени поръчки на ДАБ под ръководството му за над 5.3 млн.лв.

Сега премиерът казва, че не знае за какви нарушения става дума, и отсичайки "Не е нужен конкурс", го назначи. На този фон по-адекватни се оказват думите на депутата от ГЕРБ Методи Андреев - че програмата на правителството всъщност не била план за действие, а показвала "едно желание за реформи".

Засега обещаните действия не се виждат. И ако продължи така, гилотината (по Радан Кънев) може наистина да падне.


В този век

Ако няма правова държава, няма и просперитет

Георги Ганев, икономист, пред "Дневник"

Сегашното управление може да бъде много стабилно - причината е, че за голяма част от парламентарното мнозинство присъствие в евентуален следващ парламент е много, ама много несигурно. Но със сигурност към края на 2015 около местните избори ще има трусове, неизбежно е. Върху бизнеса обаче ще се отрази не толкова наличие на стабилно или по-малко стабилно управление, а политиките, които то провежда.

Надеждите ми са да има реформи в ключови сфери и на първо място, с обиколки по-важна от всички останали, взети заедно, е реформата в цялата система на правото – от правосъздаването, правоохраняването, правораздаването, правоналагането. Всичко останало е гарнитура – може да е много вкусна, ароматна, артистична, важна, но е гарнитура.

Върховенството на правото е предусловие за всичко останало. Нито здравето, нито образованието, нито осигуряването, нито социалната политика могат да имат желания ефект при липса на върховенство на правото. Ако няма правова държава, няма просперитет, поне не и в тоя век. Опасностите са реформите да не станат.

За съжаление, с малки изключения, по стародавен обичай управляващите ще бягат от въпроси, по които има готова на конфликт опозиция – не в парламента, а в съответните ниши, които трябва да се реформират. А истинските реформи няма как да станат без конфликти.

Ще има - много вероятно - и малко по-висок растеж и по-голяма предвидимост. Най-после, с типичната за българите клизма, и политическото решение по въпроса с КТБ се взе (възвратното наклонение тук е важно – не мисля, че някой го взе това решение, то някак си се стече по релефа на наличния пейзаж -  закона за банковата несъстоятелност). Нови атаки срещу другите банки с български капитал не очаквам, защото за мен тези атаки дойдоха отвън и вече подкладилите ги обстоятелства не съществуват. Но знам ли?

През 2015 г. ще следя с повишено внимание банковия сектор, разбира се - освен че е в обсега на професионалната ми сфера (парична теория и парична политика и изобщо икономика на финансовата система) за съжаление взе, че стана интересен.

Спадът в цените на петрола засяга България както икономически (ето един пример за желателна и полезна дефлация), така и политически – никой не може да ме убеди, че между движението на цената на петрола и отказа от "Южен поток" няма връзка.

Поне по моето дълбоко убеждение България печели страшно много икономически и политически от този отказ. Просто не може да става сравнение – цената на петрола е драматично по-важната новина.

"Аз съм Шарли"


Тук такъв разговор няма - просто Пеевски влиза в редакцията и край

Христо Комарницки, каритакурист  във в. "Сега", пред "Дневник"

Трябваше да мине време, преди да преодолея потреса си. Защото го познавам този дух - на френските карикатуристи. Волински (един от убитите - бел. ред.) - името му е легенда, човек, който и на 80 години продължава да работи.  

Това, което знам, е, че тези хора - френските карикатуристи, си изпълняват съвсем точно идеята и мисията и тук всеки разговор за естетическа стойност и вкусове е абсолютно излишен. Тези хора тестват границите на свободата на словото в обществото си, те непрекъснато ходят по ръба. Безценна работа. И да, това общество е здраво общество. В Щатите подобни карикатури не биха се появили. Във Франция се появиха. 

Акцията на нападателите се провали. Те постигнаха точно обратния ефект. Няма страх, а Je suis Charlie ("Аз съм Шарли" е мотото, с което хората изразяваха почит към жертвите и осъждане на терористите - бел. ред.) обиколи планетата за часове. Така и те самите са Charlie. Вижте карикатурата на Стив Бел в "Гардиън" – те са с маските си и с уши на Мики Маус и се чудят защо всички им се смеят.  

Ударено е сърцето, ударена е същността на Франция и на западния свят. Проблемът на този свят е как да не допусне обръщане срещу мюсюлманските общества като цяло. И дали това не е една от целите на атентаторите?

Съвсем естествено е хуморът да е по-голяма мишена от словото. Образът въздейства по-силно и по-бързо, той достига и до неграмотния. Не случайно се казва, че едно изображение струва повече от 1000 думи. Разбира се, в случая става дума за иконографски и културни проблеми – ислямът забранява изображение на Мохамед.  

Аз съм категорично за безусловна свобода на словото. Или ще паднат абсолютно всички измислени табута, включително расистки, хомофобски, или затъваме в лицемерието.   

В България няма такъв разговор. Този разговор тук може да си го водим само по принцип. Тук просто е: Пеевски влиза в редакцията и край. Ние просто не сме част от това.

Чуждата преса

Западът не трябва да пада на колене

Най-кръвопролитната терористична атака на френска земя от десетилетие насам напомни отново, че войната с ислямския тероризъм далеч не е спечелена и че джихадистите са решени да унищожат традиционната свобода на западната демокрация. Ще има още такива опити за масови убийства и властите в САЩ и Европа трябва да имат широки пълномощия за проследяване и разпити на потенциалните терористи. Това би наскърбило някои либерали и либертарианци, но представете си какви ограничения на свободите биха последвали, ако радикални мюсюлмани успеят да взривят футболен стадион или половин град. 

Войнстващият ислям не е реакция на нищетата или на политиката на Запада в Близкия изток. Това е идеологическо предизвикателство към западната цивилизация и нейните ценности, включително свободата на пресата и религиозния плурализъм. Ислямистите се убеждават в ефективността на насилствените си методи, когато виждат, че Западът не е уверен в себе си. Може би е необходимо да се предупреждава срещу ислямофобията, както неотдавна направи германският канцлер Ангела Меркел. Западът се нуждае от съюзници мюсюлмани. Но голямата ислямофобия ще се окаже неизбежна, ако мюсюлманските лидери не контролират собствените си фанатици, а западните лидери не престанат да се извиняват за принципи като свободата на словото. В "Уолстрийт джърнъл"

 

Хумористите рисуваха и пишеха, водени от девиза на Курт Тухолски, че на сатирата всичко е позволено. Това се оказа фатално тях. Атентатът създаде усещане, че възниква нов модел на заплаха. Това не са терористи камикадзета според типичната картина на ислямския тероризъм от миналите години. Нападателите бяха с маски и избягаха, сякаш се готвеха за нови нападения. Касапницата, устроена с помощта на автоматично оръжие, индиректно показва, че са минали военна подготовка.

Може да се окаже, че покушението срещу "Шарли ебдо" е само началото на терористична вълна, която да наводни континента. Цели легиони европейски младежи се обучават на радикализъм по места, където воюва терористичната организация "Ислямска държава". Преди няколко месеца тя открито призова за удари срещу Запада. Практическата реализация на заплахата беше и си остава само въпрос на време.

Терористите искат поляризация на обществото и принуждаване на държавите да използват прекомерна сила, което да подтикне нови попълнения в терористичните групировки. Затова по-важно сега е, че политиците, осъзнаващи своята отговорност, заявиха, че терористите не бива да бъдат слагани под общ знаменател с мнозинството порядъчни граждани, изповядващи мюсюлманска вяра.

Европа не бива да пада на колене пред закоравели радикали, които с помощта на калашници атакуват основополагащи ценности като свободата на словото. Това е наш дълг пред храбрите колеги от "Шарли ебдо". И нека никой посмъртно да не ги упреква, дори негласно, за това, че те сами са си предизвикали тази съдба. Защото ние сме свободни само дотогава, докато можем да осмиваме когото и каквото искаме.

"Ди пресе"

 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зелена вълна Зелена вълна

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

13 дек 2019, 1705 прочитания

Пригответе си маските Пригответе си маските

Проблемът с мръсния въздух

13 дек 2019, 1724 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
На границата на закона

Новите планове за борба с нелегалната емиграция

Още от Капитал
Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10