Кой точно е за затвора?

Ето защо е уместно да си зададем сериозно въпроса кой точно е за затвора. Децата или тези, които откраднаха парите за дограма и отопление на дома, за да си направят луксозен ремонт на апартамента.

Държавите, в които наказателната система работи, затворниците на глава от населението са най-малко, а престъпността и рецидивът са ниски. 
Това е така, защото усилията са насочени към преодоляване на причините, поради които хората извършват престъпленията (социално изключване, бедност).

Когато става дума за детска престъпност, подходът е още по-внимателен - наказателното правораздаване (репресия, затвор) е най-крайната мярка, а ограничаването на свободата – изключителна рядкост. Защото, изолирайки един човек от обществото и поставяйки го в ненормална среда, трудно бихме могли да очакваме той да стане нормален. Още по-малко ако този правонарушител е дете.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Това е добрата практика. В България, положението е точно обратното. В Бойчиновци има детски затвор. В него вместо уважение към закона и другите се проповядва насилие и омраза. Децата са поставяни в мизерни условия, каквито не сте виждали. Ценностната им система целенасочено се компресира до "сладко" и "цигари". След кратък престой там те са убедени, че единственият закон е този на джунглата. И затова не случайно, че някои от тях съвсем скоро се връщат пак там.

Обществото е длъжник на тези деца, защо то ги превръща в престъпници. Ето защо е уместно да си зададем сериозно въпроса кой точно е за затвора. Децата или тези, които откраднаха парите за дограма и отопление на дома, за да си направят луксозен ремонт на апартамента? Децата или тези, които са станали олицетворение на баналното зло и всеки ден си затварят очите за боя и мизерията?

Повече по темата - в статията от броя: Затвор за нашите деца
Един ден в 
Бойчиновци – поправителният дом на ужасите