Война в главата или глава в пясъка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Война в главата или глава в пясъка

Shutterstock

Война в главата или глава в пясъка

Как българските медии се превръщат в информационно бойно поле

7210 прочитания

Shutterstock

© Alias Ching


Когато в края на август миналата година тогавашният служебен премиер Георги Близнашки разпореди на подчинения си военен министър да махне от военно-стратегическата визия частта, че след инвазията в Крим страната ни е обект на инфомационна война, той едва ли си е давал сметка как ще изглежда  българският медиен пейзаж само половин година по-късно. Ако погледнете заглавията на родните вестници и онлайн издания, вероятно ще останете с усещането, че до броени часове над България ще завали град от мирни руски ракети, които се опитват да прогонят вероломните легиони от натовски войници, пияни с кока-кола.

Ето и съвсем бегла подборка от заглавия през последните 24 часа медийна активност: "И замириса на... война", "Демонизацията на Русия е път към война", "НАТО мечтае за "руски Майдан", "На НАТО е нужна война в Донбас, за да се добере до границата на Руската федерация", "Москва: МcDonald's и Coca-Cola водят война срещу Русия". Всичко това са класически методи от арсенала на т.нар. психологически операции, прилагани от практически всички въоръжени сили по света не само по време на война, но понякога години преди да я започнат. Целта им е да разколебаят големи групи от населението или политическите лидери в тяхната собствена правота, в политиките, които техните страни водят, и в техните съюзници. Те експлоатират естествения страх от войната, притеснението на хората, че могат да загубят благосъстоянието и комфорта си, нежеланието им да причинят зло на някой друг.

Всъщност ставащото на информационния фронт по-скоро е нормално и закономерно. По-големият проблем в случа обаче е не толкова че страната ни като че ли не разполага с капацитет да му противодейства, а това, че явно си затваря очите за проблема. Независимо дали е заради задни мисли на отговорните служби, от некомпетентност или от страх да не ядосаме още голямата северна мечка, въпреки че от 10 години сме част от НАТО.

Когато в края на август миналата година тогавашният служебен премиер Георги Близнашки разпореди на подчинения си военен министър да махне от военно-стратегическата визия частта, че след инвазията в Крим страната ни е обект на инфомационна война, той едва ли си е давал сметка как ще изглежда  българският медиен пейзаж само половин година по-късно. Ако погледнете заглавията на родните вестници и онлайн издания, вероятно ще останете с усещането, че до броени часове над България ще завали град от мирни руски ракети, които се опитват да прогонят вероломните легиони от натовски войници, пияни с кока-кола.

Ето и съвсем бегла подборка от заглавия през последните 24 часа медийна активност: "И замириса на... война", "Демонизацията на Русия е път към война", "НАТО мечтае за "руски Майдан", "На НАТО е нужна война в Донбас, за да се добере до границата на Руската федерация", "Москва: МcDonald's и Coca-Cola водят война срещу Русия". Всичко това са класически методи от арсенала на т.нар. психологически операции, прилагани от практически всички въоръжени сили по света не само по време на война, но понякога години преди да я започнат. Целта им е да разколебаят големи групи от населението или политическите лидери в тяхната собствена правота, в политиките, които техните страни водят, и в техните съюзници. Те експлоатират естествения страх от войната, притеснението на хората, че могат да загубят благосъстоянието и комфорта си, нежеланието им да причинят зло на някой друг.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    petergriffin avatar :-|
    petergriffin

    А на бас, че грозната откачалка на картинката е волен тъпото :)

    Нали???

  • 2
    thepirineagle avatar :-?
    thepirineagle

    Информационната война провеждана от руската петта колона е факт,не е ясно какво предприема България по отношение на проблема. И има ли такъв ентитет като "България" освен на хартия,де факто заместен от няколко криминално-икономически групировки в различна зависимост от бившата ДС, местна резидентура на управляващата в Москва олигархия?

  • 3
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Няма ли кой да го заведе до психото това перхидролено човече!?!За какъв чеп ние от мечка ремък?Или още е в сила вица"за оня дето бягал за ссср и го вкарали в лудницата".На нас Русия ни е нужна за търговските пазари,а не за пътеводна звезда както беше до сега!!!

  • 4
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Характерна черта на съвременната българска политика е абсолютната парализа и отказът от позиция, "за да не ядосаме" някого. Поведение на гризач хипнотизиран от кобра, която се готви да го изяде.... Мируването не спасява гризача в такава ситуация, но улеснява кобрата...

  • 5
    info111 avatar :-|
    info111

    Българските медии се превръшат в част от информационното бойно поле И КАТО НЕ СПОМЕНАВАТ И КРИЯТ ФАКТИ И ИСТИНИ, например като тези - особено в светлината на наскоро дискутирани договори за дъжавни дългове:



    Свободна ли е България?

    ТАЗИ СКЪПА, СКЪПА СВОБОДА!



    Калин Манолов: Идеологическата борба на съвременния етап


    В поздравителен адрес по повод националния празник Трети март, министър-председателят Бойко Борисов призова към смирение и единение. Подобни призиви са толкова клиширани, че никой не им обръща внимание. Просто всички знаят, че „трябва да се говори така“. Много често обаче не знаят защо – и още по-често не се осмеляват да питат.

    А трябва. Денят и контекстът, в който бе отправен споменатият призив, се вписва в любимата на политическия елит парадигма за „националния консенсус“, изкована на Кръглата маса през 1990 г. Консенсусът се превърна в нещо като заклинание – и като повечето заклинания, без последствия. Когато става дума за Русия обаче, последствия винаги има. И щом призоваваме за единение, е добре да знаем колко ще ни струва то. Както и дали изобщо е възможно. Смирение и единение по отношение ролята на Русия в българската история не може да има, както не може да има смирение и единение по отношение престъпленията на комунизма. Не можем да се помирим, преди да се опростим. Не можем да се опростим, преди да се изповядаме. Не можем да затворим която и да е страница от историята, преди да я прочетем. Да я прочетем обективно и безпристрастно – доколкото в случаи, преливащи от емоции, обективността и безпристрастността са възможни.

    Няма да говоря за безсмислието да се делим на русофили и русофоби както от политическа, така и още повече от историческа гледна точка. Първо - защото за политиците история, преди те самите да дойдат на власт, няма. Второ – защото не бих препоръчал подхода им към историята. Политическият подход към историята е прост – историята да не пречи. Подходът на обществото трябва да е друг – историята да не се повтаря. Защо ли? Например за да не отбелязва една самоопределяща се като националистическа партия националния празник с портрети на Сталин и червени комунистически знамена. Те повече подхождат на предишния ни национален празник – болшевишкия преврат на 9 септември 1944. Което от своя страна възбужда не особено смирения въпрос дали може ден, в който нацията е разделена в оценките и емоциите си, да е празник на единението и националното достойнство.

    Но и това не е най-важното. Най-важното го е казал още през 1894 г. един друг български премиер, Стефан Стамболов: „Ний требва, ако искаме една далекогледна политика на нашето правителство - да намерим един път, който между турското робство и руското освобождение, води към едно свободно бъдеще“. И е платил с живота си за това.

    Останалите българи сме плащали кеш. И през 1878-а, и през 1944-а. В чл. 8, ал. 3 на Санстефанския договор изрично е посочено, че руският окупационен корпус (в състав от 50 000 души), който ще остане в България, ще бъде издържан за сметка на „занятата земя“. Със съгласието на великите сили почти същият текст се съдържа и в чл. 22 на Берлинския договор. Руското императорско правителство в Санкт Петербург изчислява т. нар. „окупационен дълг на България към Русия“ на базата на следните показатели: колко струва на правителството издръжката във военно време на един войник и един кон; какво е заплащането на офицерите и чиновниците във военното ведомство по това време; какви са всекидневните разходи за лечението на ранените руски войници в болниците; какви са разноските за транспорт в течение на 9 месеца; и каква е издръжката на руските учреждения в България. В последното перо влиза личната заплата на руския императорски комисар, която е била 600 хил. златни лева – с един лев повече от цивилната листа на българския княз. „Тоталът“, както се изразяват днешни политици, възлиза на „21 236 500 рубли и 87 копейки за издържанието на 50 000 души в България и в Румелия“. Стойността на 32 тона злато в днешни пари. Дългът е разделен поравно между Княжество България и Източна Румелия, и окончателно уреден чак през 1920 г. със споразумение между руското болшевишко правителство и правителството на Александър Стамболийски. Тези факти могат да се прочетат в документалния сборник „Авантюрите на руския царизъм в България“, чийто предговор е написан лично от Васил Коларов.

    Второто ни „освобождение“- от „фашистко робство“ през 1944 г., също ни е излязло през носа. Тогава руските окупатори са били 10 пъти повече – според Георги Боздуганов, автор на книгата „България: военният трофей на Сталин“, броят на съветските войници в България през 1944-1945 г. достига 600 000 души! Потресаваща е и цената на тази втора окупация:

    само за първите четири месеца след подписването на примирието тя възлиза на 20 558 194 361 лева, или по 152 милиона лева на ден, според изчисленията на тогавашния министър на финансите. За сравнение издръжката на германските военнослужещи в страната за три години и половина ни струва 3 656 852 000 лева, което е пет и половина пъти по-малко от издръжката на Червената армия за четири месеца!

    Не дай Боже свободното бъдеще на България, бленувано от Стамболов, да минава през трето освобождение от Русия – този път от колониално робство. Ако не за друго, то защото при брутен външен дълг, равен на брутния вътрешен продукт, няма да можем да си платим. И ще се надяваме болшевиките отново да превземат Зимния дворец, за да ни опростят поредния окупационен дълг."

    http://offnews.bg/news/Коментари_65/Тази-скъпа-скъпа-Свобода_472181.html

  • 6
    kalo.asenov avatar :-|
    Kaloyan Asenov

    До коментар [#5] от "info111":
    човек, твоя коментар е по-добър от статията, аз съм историк и учител по история, но тези неща не ги знаех, децата ни в училищата трябва да знаят истината,

  • 7
    kalo.asenov avatar :-|
    Kaloyan Asenov

    До коментар [#5] от "info111":

    не да растат в поредната лъжа

  • 10
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#3] от "Peni Radulov":

    Сидеров няма да се махне. Той е политическа хлебарка. Парадоксално, той е много полезен за политическия ни живот - поддържа проруските настроения в шах заради малоумната политика на партията, служи за пример какво става с крайно десните у нас, постоянно ни разсмива с малоумиците си. Ако той изчезне от сцената, след 5 години пак ще цъфне някакъв дебил като Барека и ще събере 30%.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

И още законодателен хаос

И още законодателен хаос

Дефенестрация

Дефенестрация

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK