С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
93 12 мар 2015, 18:19, 37290 прочитания

Защо изказването на Бойко Борисов за протестите е много лош знак

Или как премиерът може да лъже, докато казва истината

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За свръхестествените политически способности на Бойко Борисов има огромно количество вицове, за които само се надяваме Чък Норис да не разбере. (Знаете ли например колко лицеви опори може да направи Борисов? Всичките). От вчера обаче към многопластовия образ на премиера може да се добави още една черта - той умее да лъже, докато казва истината.

"[За] какъв протест говорите? Къде бяхте реформатори и протестъри, когато ме нападаха от тази трибуна? Излязохте ли да ме защитите?", попита реторично той в парламента, след което си отговори: "На улицата бяхте. Ама бяхте там, когато бяха 100 души, когато дръпнахме на ГЕРБ хората от улицата".


С тези си думи премиерът ни постави пред политическия еквивалент на експеримента на Шрьодингер, чиято котка знаете, е едновременно жива и умряла. В изказването си Бойко Борисов едновременно казва истината и лъже. Вярното е, че след включването на ГЕРБ в протестите, броят на хората на улицата силно намаля. Лъжата е във внушението, че едва ли не протестите са били многолюдни заради ГЕРБ.

Последното, разбира се, е вярно само според шпиц-пропагандата от времето на Орешарски, чийто щаб беше отворил всички налични медийни шлюзове, за да убеди публиката в липсата на спонтанност и че хората на протеста са закарани под строй там. Сочените за организатори бяха много - от Сорос, през съиздателя на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев (кръга "Капитал", нали?), чуждите служби, еврогейовете, та включително и ГЕРБ.

Истината е друга. ГЕРБ наистина се включи масово и организирано със свои хора (тип Гочоолу и Дочоолу) в протестите в много ясен момент - при започването на есенната сесия на Народното събрание през 2013 г. Тогава с автобуси от различни места в страната дойдоха хора от структурите на партията, със задачата да се държат агресивно. Те го направиха - бутаха загражденията, опитаха се да провокират полицията и като цяло да ескалират ситуацията, така че да се стигне до по-голямо насилие. Това се разбра от всички. Да доведеш дори и няколкостотин човека на протест от партийните си структури не може да остане скрито, както разбраха и ДПС и БСП. То иска организация, която няма как да бъде тайна. Особено в България няма структура, която може да организира нещо конспиративно с толкова много хора. Трябват автобуси, отговорници, сценарий и прочее признаци, които се виждат лесно.



Всъщност, според различни източници, ГЕРБ обмисляха как да се включат в протеста от самото му начало. В партията на Бойко Борисов винаги е имало хора, които са настоявали да се приобщят по-сериозно в демонстрациите по улиците. Според най-крайните от тях в определени моменти щеше да е подходящо да се търси сериозна ескалация, след която правителството да няма как да не подаде оставка. Един от най-крайните варианти, родени в по-висшите кръгове на партийното ръководство предвиждаше опит за блокада на София - хора от структурите на ГЕРБ да излязат на улиците и да блокират ключовите пътни артертии за влизане и излизане от града. Така, според тази стратегия, в столицата ще се създаде хаос и след като Орешарски бъде буквално обсаден, ще се предаде, преди да умре от глад и жажда, вероятно.

До това, за щастие не се стигна. През цялото време на протестите обаче различни представители на ГЕРБ се опитваха и поддържаха контакти с тези части от протестиращите, които бяха успяли да се организират по някакъв начин. Те регулярно предлагаха помощ, която беше отказвана. До случилото се пред Народното събрание обаче партията на Бойко Борисов по никакъв начин не участваше в протестите. Това можеше да се види лесно всяка вечер, когато хората идваха пред сградата на Министерския съвет от всички посоки - пеша от офисите си, от метрото, от близките спирки на трамваите и тролеите. Нямаше автобуси. Нямаше сценарии. Нямаше нарисувани от бивши комсомолски секретари лозунги с технически шрифт върху кадастрон.

И както се виждаше лесно, че зад протестите не стои нито една партия, така през есента на 2013 се видя ясно как ГЕРБ се включиха -автобусите от Благоевград, Пловдив и Бургас, паркирани на бул. "Тодор Александров", видяха се ясно лумпените, техните десетници, нарежданията, които даваха, за да се бутат загражденията…

И хората се отвратиха. Броят на протестиращите след тази случка рязко намаля. Това беше хубаво обяснено от тогавашният британски посланик Джонатан Алън в един негов текст за "Капитал": "Показателно е, че протестите спряха в деня, в който ГЕРБ се опитаха да ги оглавят. Това ми подсказва, че хората на улицата не са за или против която и да било политическа партия, а срещу начина, по който се прави политика в България, и са за дългосрочни реформи".

Накратко, с включването си в протестите, ГЕРБ ги уби. Не е толкова отдавна, за да не помним.

Думите на Бойко Борисов от вчера обаче заслужават повече внимание не толкова за това, че се опитва да преиначи фактите. Свикнали сме и на по-лошо.

Проблемът е, че показва пълно неразбиране на това защо хората излязоха на улицата тогава. Бойко Борисов е прав за едно - те не бяха на площадите, за да го защитят. Още по-малко бяха там, за да го върнат на власт. Те бяха там в отчаян опит да си получат държавата обратно. Да изхвърлят от властта крадците. Да не ги мачка мафията. Да успяват хората, които спазват правилата, а не тези, които ги нарушават. За да не пропилеят още десетина години от живота си, въртейки като хамстери колелото на икономическата стагнация, а малкото произведена от тях стойност да бъде веднага открадната от недосегаемата корупционна номенклатура.

Скандалното в думите на Бойко Борисов е, че с думите "къде бяхте протестъри", срина и малкото надежди, че урокът, който няколко десетки хиляди човека крещяха стотици дни, е разбран. Последствията са ясни. И неприятни за всички.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кошмари в ретроградния Меркурий Кошмари в ретроградния Меркурий

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

19 юли 2019, 2007 прочитания

Краят на мечтите за електронно правителство Краят на мечтите за електронно правителство

НАПлийкс

19 юли 2019, 1577 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Пълна политическа неволя

Новият антикорупционен орган

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността