Капитал
В избирането на Комисията по енергийно и водно регулиране тази седмица има три добри, но няколко много лоши новини. На фона на престоящите сериозни промени на енергийния пазар в България това е притеснително.
Първата добра новина е запазването на част от ключовите експерти в регулатора - на сегашния председател Светла Тодорова и Евгения Харитонова. Те изнесоха на гърба си опита за нормализация в електроенергетиката и понесоха доста незаслужени обиди. Избирането на депутата от ДСБ Иван Иванов за председател на КЕВР също е похвално. Въпреки дългата му политическа кариера дори политическите му противници признават, че е почтен - доста рядко качество сред политиците в България. Последната добра новина е, че зад КЕВР има някакъв политически консенсус - само БСП и "Атака" бяха против, което ще позволи на регулатора да има малко повече стабилност.
Лошите новини обаче са повече. Голяма част от партийно предложените кандидати не минаваха минимален тест за регулатороспособност и заради коалиционни сметки бяха пренебрегнати по-добри предложения само защото бяха от БСП. Стигна се до комичния случай един от предложените от Патриотичния фронт експерти откровено да си признае, че не разбира много как работи регулаторът. Номинираният от БДЦ (партията на Христо Ковачки) пък поне година ще трябва да основно да пие кафе, тъй като е в конфликт на интереси и трябва да се оттегля на практика във всеки момент, в който се дискутират въпроси, свързани с въглища или електроенергиен пазар.
По-лошото е, че в концепциите на кандидатите нямаше нищо особено. Ако това е бъдещето на КЕВР, то по нищо няма да се различава от ДКЕВР. Това няма как да не е така, след като гласуването беше нагласено и резултатът не беше трудно да се предвиди предварително. Смисълът на публичната процедура е конкуренция на идеи, но очевидно това не работи на нито едно ниво в България.
