Няколко дни по-късно волята на премиера беше материализирана в два законопроекта, които предвиждаха промяната на три закона - Гражданския и Наказателно-процесуалния кодекс (ГПК и НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ). Вносителите бяха тип асорти - подсъдимият  Цветан Цветанов, националпатриотът Валери Симеонов, подписалото се под него юридическото острие на ДПС Четин Казак и сестрата на Христо Ковачки.

Единомислието на народното представителство остана абсолютно непробиваемо за критиките на юристите и всеобщото притеснение, че промените не само противоречат на базови принципи в правото на собственост и защитата на човешките права, но и създават изключително опасно оръжие, което ще доведе до концентрация на власт в ръцете на главния прокурор, чиято институция ще може да влиза без проблем и когато си иска в стопанския оборот и на практика да го контролира.

Проектът пое по скоростната законодателна писта и в петък текстовете бяха в пленарната зала, за да бъдат гласувани на първо четене. Изненадващо обаче Цветан Цветанов реши да оттегли законопроекта, предвиждащ промени в НПК и ЗСВ. Това станало, след като премиерът, по собствените му думи, се обадил на бившия вътрешен министър, който веднага изпълнил нареждането му.

Тази седмица започна със среща между Бойко Борисов и Сотир Цацаров, съобщение за която беше разпространено от пресцентъра на прокуратурата. От него пък стана ясно, че Цацаров вече е сред основните критици на промените, а Борисов е "споделил напълно аргументите на главния прокурор". И така  се стигна до идеята в сделките да се намесва финансовият министър.

Вече от новата си позиция Сотир Цацаров се срещна с представителите на работодателски организации. "Главният прокурор - уведоми ни пресцентърът на държавното обвинение - запозна гостите с измененията в ГПК, както и с резултатите от проведената по-рано среща между него и министър-председателя." 



Така излиза, че според неформално действащите правила в България  няма никакъв проблем "служби и прокурори" (изпълнителна и съдебна власт) да пишат на коляно с премиера законови текстове с противоречиво качество, които още на другия ден да се засилват по бързата парламентарна писта, а на по-следващия да се оттеглят. В тази институционалната вакханалия главният прокурор играе нещо средно между говорител на премиера и представител на законодателната власт в процеса на общественото обсъждане.

Хронология на събитията обаче показва големия проблем - българските държавници имат някакъв собствен наръчник за законност вместо конституцията. Както и че идеята за разделението на властите, макар и на 250 години, тук не е базов принцип на управлението, а фасадна постановка за неговата демократичност.