За да няма после изненадани

Колкото повече се отлага този процес, толкова по-висока е цената, която накрая обществото трябва да плати.

Преоборудването на българската армия с оръжие и техника, които да отговарят на съвременните реалности, е нещо, което се отлага близо четвърт век. Ситуацията е като при онези шофьори тарикати, които отказват да си направят застраховка и се сещат за нея едва когато катастрофират и в най-неочаквания момент трябва да извадят от джоба си цялата сума за щетите.

В случая с модернизацията на въоръжените сили ситуацията, разбира се, е малко по-сложна - колкото повече държавното ръководство отлага този процес, толкова по-голяма става цената, която в крайна сметка обществото трябва да плати. И понеже от разпадането на Варшавския договор досега Министерството на отбраната системно проявява стратегическа слепота и отказва да инвестира в реални бойни способности, сега цената за подмяната на остарялото руско въоръжение вече е шокиращо висока.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

А ако погледнем работните варианти на проектите за модернизация, които трябваше да бъдат внесени от военното ведомство още в началото на април, вероятно ще останем с впечатлението, че става дума за пари, достатъчни за изграждане на малка армия от абсолютната нула.

В така създалата се ситуация обаче военното командване на армията ни също действа, меко казано, неадекватно. Очевидно то изобщо не се съобразява с реалното икономическо състояние на страната ни. Вместо да направят аргументирани предложения, които да са базирани на обективните заплахи и ресурси, генералите задействат рефлекси от времето на Варшавския договор, възползват се от липсата на познания и опит у политическото ръководство и настояват за няколко пъти по-голямо финансиране, отколкото е реалистично. Всичко това най-вероятно просто ще блокира тотално процеса по модернизация.