Да се снишим, докато...

Управляващите демонстрират тотално неразбиране и презрение към армията и планирането на отбранителните способности

"Да се снишим, докато мине перестройката." Това е една от знаковите сентенции на бившия комунистически диктатор Тодор Живков, произнесена по повод промените в Съветския съюз от 80-те години на миналия век. Четири десетилетия по-късно неговият последен бодигард и настоящ министър-председател Бойко Борисов е на път да приложи същата унизителна доктрина на снишаването, но по отношение на ролята ни в НАТО.

През изминалата седмица българският премиер демонстрира пълно неразбиране (а всъщност и тотално презрение) по отношение на отбранителните способности на страната, планирането им и тяхната роля в колективната система за сигурност, наречена Северноатлантически алианс. Съдейки по лекотата, с която лидерът на ГЕРБ и неговото обкръжение неглижират нуждата от модернизация на армията, може да останем с грешното впечатление, че НАТО е някакъв своеобразен евро-американски тежковъоръжен СОТ, който е длъжен да ни се притече на помощ, ако натиснем паник-бутона, наречен Член 5.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

За разлика обаче от Варшавския договор, който изцяло се крепеше на могъщата Червена армия, алиансът не е някакъв глобален бодигард. Той е съвкупност от въоръжените сили на всички негови членове. В този смисъл колкото повече от тях решат да се снишават по примера на България, толкова по-слаб става пактът. Суровата реалност е, че не НАТО има нужда от нас, а ние се нуждаем от него. В общността на свободните нации обаче скатаването не работи.

Ясно е, че в момента финансовото състояние на държавата не е цветущо. За армията обаче е важно да има дългосрочно планиране. И ако решението е премахване на някакви скъпи бойни способности и съкращение на числеността, крайно време е управляващите да вземат тези болезнени решения. И да понесат политическите последствия от тях.