Признанието не е индулгенция

"Не обжалвахме, защото в крайна сметка към момента на извършване на престъплението... не протестирахме нали, на практика това е възможността, защото наблюдаващите прокурори в един момент прецениха абсолютно всички плюсове и минуси. И стигнаха до извода, че много трудно ще обосновем отговорността на едно-единствено длъжностно лице, при положение че престъплението съществува след това. Т.е. че престъплението е въздигнато в такова след това."

С тези думи в събота пред "Нова телевизия" главният прокурор се опита да обясни противоречивите действия на ръководената от него институция по делото "Костинброд".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Какво всъщност казва Сотир Цацаров? В прав текст признава, че прокуратурата е образувала досъдебно производство (срещу бившия главен секретар на МС Росен Желязков), повдигнала обвинение, внесла обвинителен акт в съда и поддържала обвинението за деяние, което към момента на извършването му не е било обявено за престъпление в Наказателния кодекс (НК). И очевидно е знаела това много добре още от самото начало.

НК ясно определя кое деяние е престъпление и как се наказва:  "За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му." А казаното от Цацаров потвърждава, че някой е бил обвинен без никакво правно основание и това не е резултат на непознаване на фактите или закона, професионална немарливост или просто грешка, а е станало съвсем целенасочено.

Ако прокуратурата смята подобно поведение за нормално, съвсем спокойно можем да очакваме утре например да повдигне обвинение и предаде на съд някого, защото си бърка в носа. Нищо, че бъркането в носа не е престъпление, и нищо, че прокуратурата много добре го знае.



Сотир Цацаров обяви също така, че предизборната акция на прокуратурата е била успешна, защото вече само БНБ може да печата бюлетините, а тяхното държане без разрешение -  криминализирано. Но подобна самоцел – стартирането на наказателно дирене срещу лице и упражняването на наказателна репресия срещу негo, не фигурира в Наказателния кодекс. И това, че такъв факт се признава публично, не е повод за индулгенция, а за обратното - носене на отговорност.