Когато числата заместиха децата

Идеята на външното оценяване не е да бъде просто статистика, а основа за по-качествено образование

14939 двойки по математика в седми клас, 10% спад на успеха, 70,5 точки среден резултат по "Човекът и обществото" в четвърти клас. За разлика от последните две години резултатите от външните оценявания след IV и VII клас този път са по-ниски, дори рекордно слаби при седмокласниците за последните шест кръга. Това трудно ще го пропуснете - след пресконференцията на Министерството на образованието и науката (МОН) в сряда, чиято цел беше да представи резултатите, в публичното пространство останаха само числата. Основният въпрос в дискусията между експертите на МОН и журналистите беше колко точно са двойките на кандидат-гимназистите - дали 13 хиляди, 15 хиляди или може би 17 хиляди.

Така няколко важни елемента около националните изпити убягнаха за пореден път. Например каква е практическата системна полза от тези тестове, отвъд това да решават съдбите на учениците и да карат хората да цъкат с език над това как "затъпяваме". Всъщност външното оценяване е много повече изпит за тези, които правят политиките в сферата на образованието. Защото трябва да покажат картината отгоре, да очертаят силните и слабите й страни, а оттам и изводите къде системата успява и къде се проваля. А накрая да станат основа за промени - в училищата, учителите и учебните програми, но с подкрепата на взимащите решения в администрацията. Между другото във Финландия - една от страните с най-добри образователни системи в света, резултатите от единствения национален тест след гимназията не са публични, а служат за обратна връзка от министерството към училищата.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове