С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 4 юни 2015, 8:48, 9065 прочитания

Когато числата заместиха децата

Идеята на външното оценяване не е да бъде просто статистика, а основа за по-качествено образование

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
14939 двойки по математика в седми клас, 10% спад на успеха, 70,5 точки среден резултат по "Човекът и обществото" в четвърти клас. За разлика от последните две години резултатите от външните оценявания след IV и VII клас този път са по-ниски, дори рекордно слаби при седмокласниците за последните шест кръга. Това трудно ще го пропуснете - след пресконференцията на Министерството на образованието и науката (МОН) в сряда, чиято цел беше да представи резултатите, в публичното пространство останаха само числата. Основният въпрос в дискусията между експертите на МОН и журналистите беше колко точно са двойките на кандидат-гимназистите - дали 13 хиляди, 15 хиляди или може би 17 хиляди.

Така няколко важни елемента около националните изпити убягнаха за пореден път. Например каква е практическата системна полза от тези тестове, отвъд това да решават съдбите на учениците и да карат хората да цъкат с език над това как "затъпяваме". Всъщност външното оценяване е много повече изпит за тези, които правят политиките в сферата на образованието. Защото трябва да покажат картината отгоре, да очертаят силните и слабите й страни, а оттам и изводите къде системата успява и къде се проваля. А накрая да станат основа за промени - в училищата, учителите и учебните програми, но с подкрепата на взимащите решения в администрацията. Между другото във Финландия - една от страните с най-добри образователни системи в света, резултатите от единствения национален тест след гимназията не са публични, а служат за обратна връзка от министерството към училищата.


Друг извод, който се изгуби сред сухата статистика, е фактът, че между резултатите на учениците от различните региони на страната има сериозни различия. И не става въпрос просто за контраста столица-провинция, а за това, че училищата в областите София, Варна, Смолян и Габрово традиционно се справят няколко пъти по-добре от тези в дъното на класацията като Разград и Сливен. Задача на институциите е да разберат защо, да изследват добрите практики на училищно ниво и да ги разпространят, както и да потърсят решения на проблемите по места. Иначе от простите констатации кой регион е на първо и кой на последно място не следва абсолютно нищо.    

Всяка година става все по-ясно, че един от най-сериозните проблеми на българското образование е, че то не дава на учениците това, което им е нужно, за да успеят в живота след училище. От резултатите на тазгодишните изпити личи например, че четвъртокласниците не искат или не могат да попълнят въпросите, изискващи отворен отговор, а седмокласниците са успели да "забравят добре" (по презентацията на МОН) наученото от предишните два класа. Резултатите са ясни, но причините за тях - не. Не знаем например по какъв начин четвъртокласниците се упражняват да пишат свободно текст в училище. Или пък дали причината седмокласниците да "забравят" дробите и процентите от пети и шести клас не е, че не са ги разбрали достатъчно добре още когато са ги учили.

Статистиката, която МОН усърдно събира в последните години, наистина е важна и може да бъде инструмент за промени, ако се използва по предназначение. В центъра на образованието обаче не са числата, а учениците. Зад 15-те хиляди двойки по математика стоят истински деца със своите проблеми и нужди. Стоят и учителите им, които очевидно не са успели да им помогнат да развият способностите си. И задачата е това да се случи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Те наистина взимат децата ни 13 Те наистина взимат децата ни

Норвежката истерия

11 окт 2019, 22723 прочитания

Те искат София, защото Те искат София, защото

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

11 окт 2019, 2597 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Висш пилотаж

Държавата успя да превърне летище София от златна кокошка в компания с много проблеми

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие