Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 4 юни 2015, 8:48, 9248 прочитания

Когато числата заместиха децата

Идеята на външното оценяване не е да бъде просто статистика, а основа за по-качествено образование

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
14939 двойки по математика в седми клас, 10% спад на успеха, 70,5 точки среден резултат по "Човекът и обществото" в четвърти клас. За разлика от последните две години резултатите от външните оценявания след IV и VII клас този път са по-ниски, дори рекордно слаби при седмокласниците за последните шест кръга. Това трудно ще го пропуснете - след пресконференцията на Министерството на образованието и науката (МОН) в сряда, чиято цел беше да представи резултатите, в публичното пространство останаха само числата. Основният въпрос в дискусията между експертите на МОН и журналистите беше колко точно са двойките на кандидат-гимназистите - дали 13 хиляди, 15 хиляди или може би 17 хиляди.

Така няколко важни елемента около националните изпити убягнаха за пореден път. Например каква е практическата системна полза от тези тестове, отвъд това да решават съдбите на учениците и да карат хората да цъкат с език над това как "затъпяваме". Всъщност външното оценяване е много повече изпит за тези, които правят политиките в сферата на образованието. Защото трябва да покажат картината отгоре, да очертаят силните и слабите й страни, а оттам и изводите къде системата успява и къде се проваля. А накрая да станат основа за промени - в училищата, учителите и учебните програми, но с подкрепата на взимащите решения в администрацията. Между другото във Финландия - една от страните с най-добри образователни системи в света, резултатите от единствения национален тест след гимназията не са публични, а служат за обратна връзка от министерството към училищата.


Друг извод, който се изгуби сред сухата статистика, е фактът, че между резултатите на учениците от различните региони на страната има сериозни различия. И не става въпрос просто за контраста столица-провинция, а за това, че училищата в областите София, Варна, Смолян и Габрово традиционно се справят няколко пъти по-добре от тези в дъното на класацията като Разград и Сливен. Задача на институциите е да разберат защо, да изследват добрите практики на училищно ниво и да ги разпространят, както и да потърсят решения на проблемите по места. Иначе от простите констатации кой регион е на първо и кой на последно място не следва абсолютно нищо.    

Всяка година става все по-ясно, че един от най-сериозните проблеми на българското образование е, че то не дава на учениците това, което им е нужно, за да успеят в живота след училище. От резултатите на тазгодишните изпити личи например, че четвъртокласниците не искат или не могат да попълнят въпросите, изискващи отворен отговор, а седмокласниците са успели да "забравят добре" (по презентацията на МОН) наученото от предишните два класа. Резултатите са ясни, но причините за тях - не. Не знаем например по какъв начин четвъртокласниците се упражняват да пишат свободно текст в училище. Или пък дали причината седмокласниците да "забравят" дробите и процентите от пети и шести клас не е, че не са ги разбрали достатъчно добре още когато са ги учили.

Статистиката, която МОН усърдно събира в последните години, наистина е важна и може да бъде инструмент за промени, ако се използва по предназначение. В центъра на образованието обаче не са числата, а учениците. Зад 15-те хиляди двойки по математика стоят истински деца със своите проблеми и нужди. Стоят и учителите им, които очевидно не са успели да им помогнат да развият способностите си. И задачата е това да се случи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стрела в ахилесовата пета на Бургас Стрела в ахилесовата пета на Бургас

Какво ще прочетете в специалното издание "Капитал Градове: Бургас"

29 май 2020, 3021 прочитания

Празните стаи на втория епизод от кризата Празните стаи на втория епизод от кризата

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

29 май 2020, 2570 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Висш пилотаж

Държавата успя да превърне летище София от златна кокошка в компания с много проблеми

Още от Капитал
Бодлива ситуация при розовото масло

За оптимистите кампания 2020 е критичният хаос, от който ще произлезе новият, по-добър ред в бизнеса с маслодайни рози.

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10