Паметник на нашето време
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Паметник на нашето време

Паметник на нашето време

Как очите на кичозния цар Самуил ни показват рентгенова снимка на България през 2015

Алексей Лазаров
19513 прочитания

© Анелия Николова


Има истории, които са едновременно и забавни, и тъжни, и от тях можем да разберем много за времето, в което живеем, и тази с паметника на цар Самуил в епицентъра на София е точно такава. В този интересен сюжет се преплитат много от недостатъците ни, заради които България е такава, каквато е в момента - объркана, неефективна, разделена на много клики, често бутафорна и, понякога (ако има някаква отразена светлина) с неестествен блясък в очите.

Да заменим сивото настояще със славно минало

Историята с паметника на цар Самуил започва като част от много по-мащабен план да се отбележи подобаващо едното хилядолетие от смъртта на владетеля. За българската политика през последните години това е една от най-мащабните и добре пазени в тайна акции. Целта е проста - да се докарат в България костите на владетеля, които в момента се съхраняват в Солун. Замисълът на паметника е всъщност той да стои над новия гроб на цар Самуил. По тази задача се работи особено активно от 2009 г. насам, като тя е приоритет на три правителства и двама президенти, които мечтаят за момента, в който тленните останки на владетеля ще бъдат (пре)погребани тържествено под звъна на камбани с гвардейци, фанфари и тежки църковни ритуали. Между другото и натриваме носа на македонците. Преговорите се водят на възможно най-високо ниво, но са неуспешни, тъй като гърците (накратко) искат да им върнем ценни византийски ръкописи, озовали се в български ръце след Първата световна война.

При други условия в идеята нямаше да има нищо кой знае колко осъдително. Проблемът с българската политика обаче е не толкова в това с какво се занимава тя, а с какво не се. Ако България беше просперираща държава, която бързо се променя така, че в нея да се живее добре, инжекциите от патриотизъм щяха да се понасят сравнително добре. Случаят обаче не е такъв. Днес държавата ни има да свърши много по-спешни задачи и пилеенето на енергия в псевдо патриотична посока е напълно безсмислено. "Псевдо", защото да търсиш себе си в славното си минало, докато живееш в сиво настояще и не си направил (почти) нищо за по-хубаво бъдеще, не е точно патриотизъм. Ако същата политическа енергия и последователност беше инвестирана от 2009 г. насам в например реформата на съдебната система, днес България щеше да е много по-добро място за живеене. Ако толкова политици от различни партии бяха на едно мнение за това как трябва да се преборим с корупцията, сега всички щяхме да сме по-богати и по-свободни.

Хаос, кич и липса на правила

Площадът пред "Александър Невски" днес вече е много хармоничен на нашето време. Очите на цар Самуил там осветяват пълната липса на правила, идеи и визия за развитието на София. Никой не успя да даде адекватен отговор на въпроса защо паметникът на владетеля е точно там (с изключение на обяснението на президентството, че местоположението е избрано на база исторически сведения), нито защо изглежда по този начин. (Освен, че е с 20 см. по-висок от паметника на едноименния цар в Скопие, защото, нали, трябва да натрием носа на македонците, наздраве). Отговор не може и да бъде даден, защото в София няма принципи и визия за развитието на града, които биха позволилили новите елементи в него да не са спорни кръпки. Това е така не само за паметниците. Вдигнете очи на произволна софийска улица в центъра на града, (а и не само) и ще видите резултата от това - архитектурен и градоустройствен хаос, в който доминира единствено посредствеността. Да, има метро и кръгови кръстовища. Преди София беше просто посредствен град. Сега е посредствен град с метро и няколко кръгови повече.

Паметникът на цар Самуил днес седи зад гърба на паметника на Иван Вазов, гледа паметника на самуиловите войници, зад които има паметник на опълченците, а някъде между тях има още мини-скулптура на Свети Георги със змея и това е възможно поради същите причини, които направиха възможно и презастрояването на града - липсата на ясна визия и правила, които да помагат да се върви към нея. Направените неща не се подчиняват на обща идея, а на това, че на някой му е хрумнало да направи нещо.

Подобни посредствени плюнки има из целия град. Да си припомним например паметника-ключодържател на Гарибалди на едноименния площад, който беше сложен само, за да има официален повод в България да дойде Силвио Берлускони, вероятно за да се види с Дарина Павлова.

Смисленият разговор сега трябва да е не толкова за конкретната бронзова статуя, а за това как да не допускаме повече да се случва подобно нещо. За това как искаме да изглежда пространството, в което живеем заедно, и с какви правила да го гарантираме. До тогава София ще бъде град от селски тип, в който всеки прави в собствения с двор каквото иска без да го интересува как съжителства с останалите хора.

Провалът на интелектуалния елит

За да се случи това обаче трябва да можем да си говорим по между си. Целият дебат около паметника на цар Самуил показа колко сме далече от това. Че там ще има паметник и как ще изглежда точно той се знаеше от много отдавна. Истинска съпротива срещу статуята обаче се появи в дванайсет без две. Типично за последните години и за българския обществен дебат това не беше разговор, а размяна на монолози, накрая с крясъци. От поддръжниците на паметника не се чуха аргументи по същество, а безсмислени нападки. Принципно в такава ситуация ролята на арбитър се пада на държавата, в случая Столичната община. Тя трябваше да каже защо е взела това решение, но типично за тази администрация през последните години не чухме абсолютно нищо. Едните оплюха другите, после другите - едните и сега очите на цар Самуил по всичко личи ще ни светят за дълго.

Неговата статутя днес стои там и като паметник на провала на интелектуалния ни елит да има значима роля в това каква да бъде цялата държава. Днес на власт в България е посредствеността в различните си проявления - корупция, липса на справедливост и (почти) олигархия. Ако интелектуалният ни елит днес не е способен да спре един паметник, то можем ли да очакваме от него да вдъхнови тази българска пролет, която може истински да промени държавата, така че бъдеще в нея да имат хората, които спазват правилата, а не тези, които ги нарушават?

Хабим енергия без резултат

Статуята на цар Самуил от вчера стои пред "Александър Невски" и като символ на нещо друго. Огромно количество обществена енергия през последните години се разпиля без да произведе никакви резултати. Ние крещим, викаме, скачаме, те от другата страна правят същото. Резултати обаче няма и сега ще бъде точно така. Цялата енергия, всички аргументи послужиха единствено за създаване на истерия със среден обсег на действие. Изводи не бяха направени. Загубилите ближат рани, спечелилите паметник веят байряци и пъчат гърди (айде пак наздраве!). Всички заедно prodaljavame napret!1!

Паметникът на цар Самуил има смисъл да стои на площада дори и само, за да ни напомня за това колко сме неефективни в това да си говорим за общото - как да направим така, че съжителството ни да ни носи ползи, а не само загуба на мозъчни клетки.   

Подобни поуки между другото могат да се направят и от друг спорен паметник - този до НДК. Той стои там като разложилото се минало, което обаче още не си е напълно отишло - руини от старото, които не можем да разрушим и съответно не можем да построим нищо ново. В България като че ли миналото никога не си отива, защото ние сами избираме да живеем в него. И за учудване ли е тогава, че толкова често ни се струва, че нямаме бъдеще?

Има истории, които са едновременно и забавни, и тъжни, и от тях можем да разберем много за времето, в което живеем, и тази с паметника на цар Самуил в епицентъра на София е точно такава. В този интересен сюжет се преплитат много от недостатъците ни, заради които България е такава, каквато е в момента - объркана, неефективна, разделена на много клики, често бутафорна и, понякога (ако има някаква отразена светлина) с неестествен блясък в очите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

77 коментара
  • 1
    vnikolov79 avatar :-|
    vnikolov79
    • -42
    • +121

    Я да не бъдем толкова консервативни! Главата на Терес е хит в Париж. Очите са особено интересни - от стъкло и гледат като живи. Това след толкова векове. Може този облещен Самуил да ни прочуе. Сега е епохата на Антигустото - колкото по-гадно - толкова по-велико. Имам предвид в световен мащаб. Уроди и изчадия обират овациите. Нормалните са смотани. Да си красив е грозно. Брат Пит се бута в економи клас. Аз бих тръгнал в друга посока - очите да светят червено и да мигат на пресвятквания. И да се чува ръмжене. Може да подухва и вятър та да се вее плаща и да има леки трусове. За аромат не съм сигурен. Тогаз ще ни залеят идиоти от цял свят! Но преди да ме обилно оплюете - Айфеловата кула е била построена за временно. Народа в Париж се е бунтувал срещу нея. Гиди Мопасан е писал огнени слова да се събори! И сега какво би бил Париж без този уродлив монстър от винкел?!?

  • 2
    ph_alexiev avatar :-|
    paralelepiped
    • -63
    • +119

    А защо да не е там и защо да е кичозен и грозен, питам пък аз?
    Поредният ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, ударил го на самосъжаление...
    Щеше да е смешно, ако не беше жалко.

  • 3
    refused avatar :-|
    refused

    Абе вие верно нямате с какво да се занимавате май. "Посредствени плюнки" е доста професионална колокация. Очаквам статия за дървото с дъвките примерно или за наклона на пейките.

  • 4
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Тъжното в случая не са светещите очи, а мащаба на състезанието, в което България се включва с този кич.
    Борбата с македонската история отдавна се е превърнала в основната задача на българските историци. Ех, ако полагаха същите усилия за изясняване на нашите си исторически заблуди ...
    Затова се налага истината за тях да пишат историци-любители, а не професионалисти. Но понякога го пишат добре. Препоръчвам тази статия, в която е отделено внимание и на българо-македонски исторически "спорове". (май, във втората част)
    http://librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2453-istorija-rolja-1

  • 5
    yhb12367841 avatar :-|
    yhb12367841

    Ако този господин е интелектуалец, нека сподели с нас, какво той е направил за държавата ни, с какво е допринесъл, макар и нещо малко, пък после да критикува. Защото в тази държава, освен критикари и хейтъри/извинявам се за купешката дума/, смислени идеи и предложения няма. Само безсилие и самосъжаление....жалко! Така промени не се правят, а пък за по добър живот......!!!

  • 6
    sppps avatar :-|
    Spas Krustev

    Чудно, къде си представят "гражданите" да бъде скрит паметника. Интересно дали същите тези са направили нещо за тази държава да не коментирам за паметник или нещо друго. Няма такъв народ се недоволен от всичко, но не съм съгласен да съм част от подобни хора и да бъда определян в общото, както се огласява, че гражданите го определяли и не доволствали да не цитирам. Само мога да се гордея с хората, които са дръзнали да постяват подобен паметник и разбира се идеята с очите е страхотна и различна.

  • 7
    gun avatar :-|
    gun

    На мен не ми е особено естетична статуята на Жулиета в "двора й" във Верона, ама десетки хиляди туристи идват във Верона, именно за да я хванат за цицата, която е здраво излъскана от това. Мога да дам още десетки примери. Така че, Алексей, светещите очи със сигурност ще са туристически хит и се моля правоверните общинари да не ги замажат с нещо.

  • 8
    gotze avatar :-|
    gotze

    Изключителен текст, браво. Имаше нужда.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    ial avatar :-|
    ial

    Май не можем да разделим теми като:
    - Да има ли паметник на Самуил?
    - как да изглежда той?
    - къде да се постави?
    - какви други паметници да има
    и т.н.

    Материала абсолютно точно описва София - ориенталско - кичозна соц столица, в която един решил да си сложи оранжева топлоизолация и унищожил страхотната фасада, друга мутра си преградила прозореца на чисто новата уж модерна кооперация, четвърти паркира в зелени площи, щото Тилишемикажеш намене ве, пета фуста минава на червено, щото акъла и толкова.
    И затова най- големите паметници в центъра си остават този на Съвестката армия и Цар Освободител (че и Руски паметник, май).
    И Бай ти Ганя ще вири нос, добил самочуствие с 15-годишното си пърпорещо БМВ, същия, който се шири в Столична община или по върховете на държавата.

  • 10
    nodamncat avatar :-|
    nodamncat

    Да, разбрахме, че този паметник, смущава крехките ви естетически душички.Колко пъти различни "интелектуалци" ще пишат едно и също нещо с различни думи и колко пъти Икономедия гордо ще го публикува?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

ак-ват-сО

ак-ват-сО

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK