Що е то лоялен и предвидим съюзник
Обърканите сигнали по повод ротацията на щатска военна техника
Капитал
Разнопосочните реакции на българските институции по повод плановете за предно разполагане на американска военна техника по източната периферия на евроатлантическото пространство показват много сериозен системен, а може би и ценностен проблем.
Те са са на път да превърнат страната ни в своеобразната черна овца на НАТО, защото нагледно демонстрират, че България не просто изпитва сериозно затруднение да взима рационални решения в състояние на криза, а всъщност да действа дори под минимален политически стрес, какъвто е решението за допускане на ограничен контингент за ротационна военна подготовка.
Проблемът обаче е и по-сериозен, защото, за разлика от несъществуващия вече Варшавски договор, политическите решения в НАТО се взимат с консенсус от всички държави. Така че неадекватността на една от тях може да подкопае способността на целия алианс да действа при нужда.
Всъщност от всички шест държави, на чиято територия ще има ротация на щатски военнослужещи, България има най-малко основание да се чувства заплашена. Страната ни няма сухоземна граница с Русия или държава със замразен конфликт като Украйна или Молдова. Много по-голяма причина за притеснение например имат прибалтийските републики, които могат да бъдат прегазени от Червената армия за по-малко от ден. Или пък Румъния, подслонила елементи от противоракетния щит на САЩ.
Въпреки това обаче единствената държава, която се разтреперва при всяко споменаване на съюзническите й ангажименти, си остава България. И още при първите коментари на проруски кресливи организации или псевдонационалисти .
Което някак не се вписва в претенциите ни, че сме лоялен и предвидим съюзник, споделящ сходни ценности в останали 28 членове на НАТО. Хайде малко по-смело, а?
