Фактите срещу Борисов

Борисов няма да си развали сговора с Местан. Но нищо не пречи да се въведе и правилото "три престъпления и гориш". Ако те признаят за трети път за виновен в умишлено престъпление и получаваш минимум 10 години затвор независимо от престъплението.

Публикувано през m.capital.bg

"...безконтролното подслушване по времето на Цветанов"

Смешно и тъжно. Тази статийка е под нивото на повечето от коментарите под подобни теми в Дневник. Който и да е авторът й - да вземе да се засрами. Ако не за друго поне заради претоплените манджи с опорните точки на Моника Станишева.

Не ме убеди авторът в тезата си. Идеята на Борисов беше достатъчно ясна. Има престъпление, заловен/заподозрян извършител, събрани доказателства и максимално съкратен път до процес/осъждане.
Пример: Лицето "А" съобщава в полицията, че служебно лице"Б" му иска подкуп за да реши проблем някакъв. Полицията бележи банкнотите, лицето "А" дава същите на корумпето "Б" и от тук нататък би следвало до максимум два три месеца да има присъда.

До коментар [#3] от "impala": ≪Главния въпрос които трябва да решим за реформата е по чии принцип да вървим - европейския принцип, че целта е да превъзпитаваме престъпниците, или да минем на американския - целта е възмездие и наказание≫.

Европейският идиотизъм, че целта на наказанието е превъзпитание на престъпника и че колкото по-малко е наказанието, толкова по-възпитателно е то, е абсолютно неверен и неефективен. При неговото прилагане престъпността расте, а основната част от престъпниците си остават пак престъпници. Той се налага целенасочено от онази социална група или прослойка, която има изгода от това, престъпността да бъде колкото може по-масова и по-голяма.

Превръщането на наказанието в отмъщение е абсолютно нелогично. Защото присъдата се произнася от съдията, а съдията няма как да отмъщава на човек, който лично на него нищо лошо не е направил. Държавата като юридическа личност също няма как да си отмъщава, тъй като отмъщението винаги е изградено върху емоциите, а юридическите личности имат интереси, но нямат емоции. Пък и наказанието като отмъщение е съществувало само в преддържавните общества, като най-дълго тази особеност се е запазила за смъртното отмъщение.

За да си отговорим правилно на въпроса какви трябва да бъдат наказанията на престъпниците за техните престъпления, трябва преди всичко да знаем, каква е целта на наказанието. А единствената разумна цел е, ако наказваме престъпниците с цел да не извършват престъпления. И изобщо да направим така, че законите на държавата да се спазват и да не се извършват престъпления.

Но човек така е устроен, че прави това, което му е приятно, полезно и/или изгодно, и не иска да прави това, което му е неприятно, лошо, вредно и/или неизгодно, или би довело до такива последствия. Тоест, става въпрос за тривиалната алтернатива между моркова и тоягата. Следователно, ако искаме някой да прави нещо, каквото и да е то, ние просто трябва да му предложим нещо, което за него е приятно, полезно и/или изгодно, ако го направи. При това колкото по-приятно, по-полезно и/или по-изгодно е това, което му предлагаме, толкова по-голяма е вероятността той наистина да го направи.

Когато искаме да не прави нещо, нещата са обратни. Тогава ако той направи това, което ние искаме да не прави, ще трябва да му наложим наказание, което да е толкова неприятно, вредно и/или неизгодно за него, че той никога вече и да не помисля да прави подобно нещо. А тъй като ние искаме не само той, но и другите да не правят такова нещо, ще трябва наказанието да е толкова неприятно, вредно и/или неизгодно за извършителя, че не само той, но и другите като него да не смеят и да си помислят подобно нещо.

Следователно, наказанията трябва да бъдат отказващи. И за извършителя, и за тези, на които би им се искало да го извършат, но още не са го направили. Поради което жестокостта на наказанието трябва да се увеличава до тогава, докато ни един човек в държавата, който е със всичкия си, не би се осмелил да извърши съответното престъпление или нарушение.

Апропò, в основата на идиотизма да превъзпитаваме престъпника като не го наказваме, стои един опит в областта на социалната (поведенческата) психология на Фридман от, ако не се лъжа, 1965 година, в Ню Йорк. За съжаление тук няма нито време, нито място, за да докажа, че този опит първо, не е чист, второ, че заключенията му не следват от резултатите, и трето, че няма никаква доказателствена сила извън района и конкретните условия, при които е извършен (тоест, че извършен в пловдивското Столипиново, този опит би дал коренно различни резултати).

Премиерът не блести с правна култура, но според мен се опитва да каже, че трябва да се даде приоритет на незабавните производства, разглеждани в рамките на 48 до 72 ч., както е във всяка цивилизована държава.

И аз съм за американската правосъдна система, но за да преминем към нея трябва и законите ни да се поприведат към американските.
Що се отнася за смъртното наказание, да припомня, че в някои щати на Америка то е в сила.

Прав е Бойко, че трябва да се съкрати срока от установяването на нарушението до издаването и влизането в сила на присъдата. но смятам, че ПО ВАЖНОТО Е БЪРЗИ ПРИСЪДИ ДА ИМА ЗА ВСИЧКИ, А НЕ САМО ЗА НЯКОИ.
Когато и депутат и кокшкар знаят че като крадат и ги хванат ще влязат бързо, бързо в затвора ще е друго.

Добре, а не може ли да приложим това, което вече е прилагано в нашата държава и общество. Регулация на престъпността както е било преди 1989 г. Не връщаме целия режим, а тази част. Как бяха регулирани тогава нещата? Кои са били колоните на опазване на реда? И предварително обявявам, че не признавам аргумента, че тогава престъпността, вкл. битовата е била в същите мащаби, но обществеността не е знаела поради цензура и т.н. Личната статистика на всеки опровергава това - смея да си помисля, че вече всеки е бил жертва на битово престъпление. Само в моя живот в зряла възраст са 4 престъпления - 2 регистрирани към полицията, няма никакъв резултат. Малко встрани от темата - от известно време се радвам, че само ни ограбват. Така да се каже, приемам го като данък. Само да не става по-зле.