Власт за боклука

Когато една власт, било тя общинска или държавна, в рамките на десетилетие не може да осигури на гражданите си базови неща като нормални депа за отпадъци, може би тя самата е за изхвърляне. Това показва казусът със старите сметища на Република България, които трябваше да са останали в историята още през лятото на 2009 г. Осемдесет и четири от тях обаче още тлеят, разнасяйки неприятната миризма на държавно и общинско безхаберие и безсилие. Заради старите бунища страната наскоро беше осъдена от съда на Европейския съюз в Люксембург, като това създава реалния риск държавата да трябва да плаща милиони на един следващ етап.

Вместо обаче конкретните общини и техните ръководни кадри, отговорни за огромното закъснение, да носят определени последствия, сега държавата ще предостави средства за изграждането на въпросните депа. Живеещите около старите сметища пък още дълго ще трябва да дишат един нездравословен въздух, като най-показателния пример на отровна среда на живот е бунището на Пазарджик. То е трябвало да бъде ликвидирано преди 30 години. До този момент обаче сметището само и единствено се разширява, пали се от само себе си, управлявано по най-абсурдния начин с обяснението "нищо не може да бъде направено". Община Пазарджик обаче не е претърпяла съществени санкции за отглеждането на отровната си рожба от отговорните за здравето на хората и природата органи. Това създава за нея комфорта да продължава да действа постарому - безотговорно и непритеснявана от никого. А въпросът защо няма механизми, които да осигурят по-здравословна среда за хората, остава да виси по цялата верига на властта, която явно не работи, т.е. е за боклука.