"Като не им харесва, да не минават оттам"

Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров не е известен с деликатността си в публични изяви. Все пак е автор на популярната реплика "за тоя шибан народ, тия шибани колеги" в един по-стар спор за автентичността на "реликвите", които той рекламира в медиите.

Защитата му на проекта за Ларгото, който беше замразен от Министерството на културата заради критики, че реставрацията не отговаря на оригиналния облик на находките, обаче прекрачи нови граници на допустимото. "На тези, които не им харесва Ларгото - да не минават оттам и да не гледат", заяви Божидар Димитров в сутрешния блок на bTV вчера и в типичния си стил обяви критиците за "джихадисти".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Моля? Не можем да махнем с ръка, че това е просто поредната му емоционална реплика. Тя издава начин на мислене, заради който въобще съществува казусът "Ларгото" - като част от по-голямата тенденция културното наследство да се надстроява като панелен комплекс под претекста за развитие на културния туризъм.

Божидар Димитров няма официална роля в процеса по реставриране на паметници, макар и да е най-честият му публичен говорител Фотограф: Велко Ангелов

Първо, казва директорът на Националния исторически музей, "граждани взимат отношение по въпроси, по които нямат образование, не знаят каква е световната практика". Кое прави самият Божидар Димитров експерт по въпросите на реставрацията и консервацията е друга голяма тема, в която няма да влизаме сега. Но това, което пропуска директорът на НИМ е, че парите, с които се извършва "ремонтът" на Ларгото са публични, на европейските данъкоплатци. Всеки гражданин, бил той и неспециалист, е в правото си да поиска обяснение от хората, които взимат решенията във властта, за това как, защо и с какъв ефект се изразходват средствата. И не, несъгласните не бива да извръщат очи от проблемите, които им бодат очите, както предлага Божидар Димитров, а да търсят отчетност и прозрачност. Другото е практика, която принадлежи на друг режим, на друго време.  

Второ, изказването на историка по bTV се опита да внуши, че "рестраврацията" на Ларгото не допада на една шепа граждани-лаици във Facebook. Дълбоко невярно. Мащабната програма на правителството за саниране на културно-исторически ценности (която дотук е глътнала около 100 милиона лева - бел.ред.) е тема, която тревожи сериозно професионалната общност от реставратори, консерватори, археолози, архитекти, историци, художници, изкуствоведи, културолози и т.н. Неслучайно те се обединиха във форум "Културно наследство" през май тази година, потърсиха диалог с правителството и общините и предложиха експертна помощ за това как да се опазва и презентира адекватно това наследство. История на писмата, идеите и възраженията им - крепост по крепост, руина по руина можете да видите тук.

И трето, репликата на Божидар Димитров се опитва да профанизира проблема с Ларгото до естетически. На който не му харесва - да не гледа. Не, темата за Ларгото е за непрозрачността във взимането на решенията, в затварянето им в тесен кръг, който смята, че "така са строили римляните". Този проект, също както останалите експерименти в страната с културно-историческо наследство, се появява без да следва одобрена стратегия за културното наследство. Без публична обосновка на икономическия ефект. Без обществено обсъждане в нито един етап на реализирането му. Без да е ясно има ли независими оценки на археолози, архитекти, градостроители. Без конкурс за избор на архитект. И за капак и при пет страници забележки и препоръки от най-легитимната институция - Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН), в които се казва, че проектът е неприемлив, самоцелен и непрофесионален. 



И не на последно място, Божидар Димитров може и да няма официална роля в целия този процес, но е негов публичен говорител и защитник. И фактът, че гледната му точка често остава без опонент в националния ефир, е една от причините този дебат да залита в крайностите и скандалите. Вместо да се води по същество.