Законодателство с дистанционното

Големият проблем е как се изменят законите. Промените са насочени срещу видимите последици от проблема, а не към техните причини.

За по-малко от седмица след като премиерът Бойко Борисов поръча, депутати от управляващата коалиция внесоха пакет от промени в Закона за движение по пътищата и Наказателния кодекс, които засилват санкциите за нарушения на пътя и разширяват правомощията на пътните полицаи.

Една от предложените санкции предвижда криминализиране на шофирането с над 60 км/ч над ограничението. Това деяние ще стане престъпление, което се наказва с до три години лишаване от свобода.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Въпрос на държавна политика е колко строго ще наказва нарушителите на пътя. В същото време българската държава няма никакви статистическа данни, с които да обоснове тежките санкции, които предвижда. Което означава едно - най-вероятно няма и да доведе до намаляване на катастрофите.

Въоръжаването на нереформираните служители на пътна полиция, които са общоизвестни като най-гнилото звено в държавата, с правото да вкарват в затвора, ще има един-единствен ефект - още повече корупция.

Сходно е и положението с един друг законов текст (виж текста "Да те оправдаят по "Глава 26"), който ту се появява, ту изчезва в Наказателнопроцесуалния кодекс. Въведен с доброто намерение за ограничаване на продължителността на разследванията, той често се използва с порочна цел - избягване от наказателно преследване.



Големият проблем е как се изменят законите. Промените са насочени срещу видимите последици от проблема, а не към техните причини. Вместо държавата да създаде гаранции, че сред пътните полицаи няма да има корупция, тя им дава повече власт. Вместо държавата да гарантира отчетна прокуратурата, в която неможещите да си вършат работата обвинители получават необходимите санкции, се въвеждат формални критерии, които в крайна сметка имат като резултат повече несправедливост.