Българският Uber

Добре, Uber е забранен в София. Да, българската администрация е закостеняла, но услугата е забранена и на още доста места по света. Закостенели са и регулациите за много индустрии, но това е отделна тема, и тя не е само българска. Към момента правилата са такива, каквито са, и докато не бъдат измислени по-добри, налага се всички да ги спазваме.

Затова и когато столичните таксиметрови превозвачи сезираха Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че Uber завзема бизнеса им, спестявайки си огромна част от техните разходи и най-вече данъци и такси, логиката беше съвсем правилна. Което прави още по-странно и скандално шикалкавенето на собствениците и мениджърите на такси компаниите за правилата за собствените им фирми (виж текста "Такси към края на данъчния рай") 

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

С промени в ресорния закон парламентът въведе задължение за компаниите превозвачи да назначат на трудови договори шофьорите, да им плащат осигуровки, да им прибират и декларират оборотите и съответно да плащат данъци върху тях. Така на практика бизнесът им ще стане равнопоставен на всеки друг в държавата. Защото сегашната схема, при която всеки шофьор е собственик на ЕООД и го захвърля преди да дойде време за данъци, за да отвори ново, си е чисто заобикаляне (с леко сгазване) на данъчните правила. А нали недоволството срещу Uber беше точно по този повод?

Що се отнася до оплакванията, че новият ред щял да вдигне разходите и отговорността на компаниите, те са най-малкото неуместни - всички останали индустрии имат такива. Както не може всеки шофьор на ТИР да бъде отделна фирма, а превозвачът да печели от аренда и ремонт на камиона, без да го е грижа за разпиляната при авария стока, така и такси компаниите ще носят отговорност за тарифите и действията на шофьорите си.

Иначе излиза, че в България отдавна си имаме Uber, само дето е с по-високи тарифи, често скапани коли, сърдити водачи и задължителен бакшиш.