С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 26 окт 2015, 14:58, 9619 прочитания

Шест важни извода от местните избори

Резултатите няма да доведат до нова формула на властта, нито ще променят стила на управление на местната власт плюс още три извода от гласуването

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Реформаторският блок вкара електронното гласуване в парламента

Формацията предлага промени в Изборния кодекс, сред които е и намаляване на прага за преференциите

11 ное 2015

Приетите заявки за алтернатива

"Зелените", "Движение 21" и "Глас Народен" пробиха в местната власт

6 ное 2015

Над 15% от сигналите на изборите са за купени или контролирани гласове

Местните избори бяха сведени до технология за произвеждане на резултат, предупреждават от "Прозрачност без граници"

4 ное 2015

Колко еврофонда струва един кмет

Сравнението между Бургас, Варна и Пловдив показва, че определено има връзка между парите, отпускани от правителството на общините, и изборните резултати

30 окт 2015

Последният шанс за ГЕРБ

Най-важният извод от местните избори е, че ГЕРБ вероятно ще управлява още дълго. И ако се случва по същия начин, това няма да е за добро

30 окт 2015

Мнения Daily - Зад кулисите на спектакъла "Сидеров"

И още: Тикане към схемата на "здравата ръка"; "Столипиново" за европейско развитие и реформи

29 окт 2015

Масирана хакерска атака срещу държавни сайтове в изборния ден (обновена)

Страниците на ЦИК, ГРАО, МВР и външно министерство са били ударени от чужбина

25 окт 2015
Увлечени от високия градус на изборните вълнения лесно може да останем с впечатлението, че първият тур на местните избори е сериозно политическо събитие. Те разбира се имат някакво значение, но един от парадоксите на този вот е, че той много повече затвърждава статуквото, отколкото носи някаква промяна.

1. Без промени в правителството

Една от големите интриги по време на кампанията беше дали резултатите ще предизвикат промяна в управляващата коалиция. Логиката беше, че изборите ще са като голямо социологическо проучване. Ако резултатите от него покажеха голямо разминаване между разпределението на силите в парламента и реалната подкрепа за партиите, то можеше да се говори за нови избори за Народно събрание и съответно формирането на различно мнозинство. Това изглежда няма да се случи.

Точният анализ на гласовете разбира се ще бъде направен след като излязат официалните резултати, но и данните от exit poll-овете са достатъчни, за да се види, че подкрепата за партиите във властта не се е променила особено след една година управление. ГЕРБ, въпреки, че води много, продължава да е далече от пълното мнозинство, така че няма особена изгода да предизвика нови избори. В такава позиция можеше да е Реформаторския блок, ако беше увеличил чувствително резултата си. Тогава десните можеха да заложат на самостоятелна коалиция с ГЕРБ и така да се освободят от левите спирачки на АБВ и популистките турбуленции на Патриотичния фронт. Реформаторите обаче получиха на местните избори приблизително толкова гласове, колкото и на парламентарните, така че този сценарий също е нереален. Всъщност за блока това може да се брои за успех - след една година неуспешни опити да се заздрави съюзът между десните партии и след буксуването на важните реформи, дори същият резултат изглежда като доста добро представяне за РБ.

Най-малките партньори в управляващата коалиция също нямат никаква изгода да искат нови избори, защото пак биха били на ръба да влязат в парламента.



Претенции за нови избори няма как да има и от опозицията. БСП губи макар и малко подкрепа, което в комбинация с не особено доброто й вътрешно състояние трудно може да даде каквито и да е основания да иска предсрочни избори.

ДПС продължава да е в позицията да бъде стабилен партньор на ГЕРБ, но в същото време и продължава да е толкова неприемлива за повечето хора, че засега няма да влезе във властта официално. Това партньорство ще продължи да е безмълвно и по места.

2. Достъпът до милиардите - добре контролиран

Освен в изпълнителната и законодателната власт обаче по всичко личи, че статуквото ще се запази и в местната. Кампанията за изборите мина без абсолютно никакви изненади, без неочаквани обрати, на политическата сцена не изгряха нови звезди, нито имаше каквито и да е нови идеи, които да предполагат сериозна промяна в някой от големите градове. Начинът, по който се проведе кампанията - с огромно количество видими доказателства за купуване на гласове, нови регистрации и фактът, че на много места местни феодали запазиха постовете си, показа, че на това ниво нищо ново не може да се очаква. По-скоро още от старото.

Фактът, че на много места кампанията се сведе до кофи асфалт, снимки до табелите с европроекти и обещания какво още ще се направи с еврофондовете, показа че нивото в градовете е вече толкова ниско, че в момента всяко дори базово подобрение (защото европарите са за това) на качеството на живот се вижда като огромен напредък и заслуга на кмета.

Това помага изключително много на модела на ГЕРБ - взаимно подпомагане на местната и централната власт. В него правителството работи много активно с кметовете за усвояване на средства от еврофондове и централния бюджет. Това води до "видими резултати" в съответните градове - инвестиция, която се връща и на парламентарните избори. Ако не сте разбрали - вотът в неделя беше за достъпа до единственото свежо финансиране в националната икономика: през тази година 1,8 млрд. лв са влезли през еврофондове, като огромна част от тях минават през общините. Така ще е и в следващите години.

Условия за бизнес, отвореност на общините, публични регистри за имоти и разрешителни, въвеждането на по-ниски срокове за обслужване, идеи за развитие - всичко това са теми, които останаха извън "кампанията" на повечето места.

3. Без катастрофи, но с ниска скорост

Това има добра и лоша страна. Добрата е, че резултатите от изборите запазват политическата стабилност в страната. Формулата на властта днес изглежда малко по-стабилна и едва ли скоро ще има внезапни шокови промени. Това създава предвидимост и принципно е хубаво. И тук е уловката.

Стабилността би била хубава, ако това управление енергично променяше страната към по-добро. Една година след като получи властта, мнозинството не успява да прокара основните реформи, които биха довели до някакъв чувствителен прогрес. Съдебната реформа още не е провалена, но не е и особено сигурна. За борба с корупцията се говори, но колкото повече думи, толкова по-малко резулати. Най-активно като че ли се движат нещата в здравеопазването, но там резултатите трудно ще отговорят на очакванията. Образованието вече дори не не е тема за обсъждане.

Тъжната новина е, че днес в България стабилност е добра новина, тъй като ни спасява поне от катастрофи от типа на коалицията "Орешарски". Но скоростта, с която се движим, не обещава да се вдигне особено.

4. Бюлетините за референдума - показно за местни лобита

В провеждането на изборите обаче имаше две събития, които заслужават по-внимателен анализ. Първото е ситуацията с бюлетините за референдума. Те, както си спомняте от неделя, първоначално бяха давани само при поискване, което беше откровен опит за намаляване на избирателната активност и така намаляване на валидността от допитването.

За това има две възможни обяснения. Първото е да се е случило след съзнателно решение от страна на ЦИК. За да стане това трябва представителите на всички партии в него да са се разбрали да провалят референдума. Предвид сравнително бързата реакция на ЦИК в неделя, това е малко вероятно. По-възможният сценарии е местните избирателни комисии да са решили да го направят, отново под влияние на партийни централи. Това означава, че на локално ниво активистите са способни да манипулират изборни резултати с апаратни техники. Или иначе казано е възможно някакви местни Гочоолу и Дочоолу да стрелят директно и безнаказано в краката на демокрацията. Ако тази история не бъде разследвана и изяснена, ако не бъдат открити конкретните виновници за това, следващият път те ще променят и резултатите, ако вече не го и правят.

5. Свалянето на сайтовете

Хакерската атака срещу сайтовете на ЦИК, ГРАО, МВР и МВнР е другият изключително важен елемент, който заслужава специално внимание. Това на практика беше нагъл опит за манипулиране на изборните резултати (поне от референдума) и създаване на хаос. Фактът, че нито една хакерска група досега не е поела отговорност за този ход, подсказва две възможни обяснения, по които изглежда работят и службите. Първото е, че тя идва от друга държава. Коя е тази държава, която има интерес да предизвика хаос и способности да организира такава атака, разбира се, на етапа може само да се спекулира. Вторият вариант е някой от България да е платил за организирането й с подобни цели - да саботира референдума и да разклати доверието в провеждането на изборите. И в двата случая реакцията трябва да бъде в две посоки - сериозно разследване на случая заедно с партньорските служби и спешно увеличаване на капацитета да се спират подобни атаки срещу българската телекомуникационна инфраструктура.

Но и двата по-горни случая не бива да бъдат оставяни без последствия. Те са част от цяла верига опити (кои успешни, кои не) за влияние върху изборите, настроенията, процесите и резултатите - и като такива, са изключително опасни. Както е вече видно, оставени без контрола на прокуратурата и МВР, купуването на гласове и бърникането на избирателните списъци чрез нови регистрации по места са тактика, която променя изборната карта на България постоянно.

6. Огромното количество подкрепили електронното гласуване

Ако управляващите пренебрегнат резултатите от допитването в неделя, също ще направят голяма грешка. Референдумът за електронното гласуване може и да не успя категорично, но тези близо 1.8 млн. души, които го подкрепиха, всъщност показва много ясно колко много хора застават зад идеята за радикална промяна в политическата система. Правилата за провеждане на такъв тип допитване са такива, че много трудно може да се стигне до гласовете, които са нужни, за да се задължи парламента да действа. В същото време волята на 1.8 млн. човека е нещо, което много трудно може да бъде пренебрегнато. Или ако бъде, то ще има сериозни политически последствия. Много внимателен анализ заслужават и разпределението на гласовете по възрасти, населени места и партии. Според данните от exit poll-овете за електронното гласуване са гласували не само "умните и красивите" от жълтите павета на София. Бюлетина с "ДА" са пускали както хора от малките градове, така дори и от селата. Подкрепилите електронното гласуване са симпатизанти на не само на Реформаторския блок и ГЕРБ, но и БСП и забележете - ДПС. Подобно обединение около една кауза е практически без аналог в съвременната ни история. 

Отказът на властта да чуе какво точно искат подкрепилите референдума би бил една от големите й грешки. Игнорирането на това желание ще превърне енергията, канализирана в момента от референдума в недоволство към управлението, а и цялата политическа класа в момента.

Зад подкрепата за електронното гласуване освен това стои нещо много по-голямо - недоволството на хората от представителите им във властта и желанието на хората за промяна в политическата система. Ако управляващите не чуят това желание сега, когато е казано с тих и спокоен тон, след не много време ще им се наложи да чуят отново виковете и лозунгите, които искат същото. Въпросът тогава ще е не дали ще се отговори на тези очаквания, а само кой ще го направи. И тези, които си запушат ушите сега, едва ли ще имат думата после.

По темата работи и
Огнян Георгиев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Разбира се, че харесваме Орбан. Той е като нас Разбира се, че харесваме Орбан. Той е като нас

Позицията на правителството за санкциите срещу Унгария

21 сеп 2018, 1012 прочитания

Дългата скамейка на ГЕРБ и лошият "Капитал" 3 Дългата скамейка на ГЕРБ и лошият "Капитал"

Или кой скрои шапка на Александър Манолев, за да не стане той министър на транспорта?

20 сеп 2018, 6068 прочитания

24 часа 7 дни

21 сеп 2018, 8336 прочитания

21 сеп 2018, 4413 прочитания

21 сеп 2018, 3672 прочитания

21 сеп 2018, 3274 прочитания

21 сеп 2018, 3170 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Важен урок за "национализаторите"

Отказът на банките да финансират БЕХ

Няма дим без огън

Защо двама журналисти бяха задържани в полето край Радомир

#ДжиПиГейт - обръчът от консултанти, оценители и изпълнители в действие

Мрежа от свързани хора и фирми подготвя, оценява и изпълнява обществени поръчки, свързани с еврофондовете

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Офис, стани, офис, немирно!

Защо е важно да седим по-малко и да се движим повече, когато сме на работа, и как да го правим правилно и ефективно

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Не разследвай това

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 21.09.2018 Прочетете