Кибервъзпитание по макаренковски

Онлайн атаката срещу сайтовете на администрацията, която тормози ИТ специалистите на държавата през последните две седмици, безспорно е неприятна, притеснителна и унизителна за институциите в страната. Може да се окаже обаче, че ефектът от нея е по-скоро положителен. От една страна, киберофанзивата очевидно не успя да постигне своята цел да разколебае подкрепата на активното българско население в смисъла от интернет гласуването и неговата сигурност.

Резултатът от референдума по темата недвусмислено показва това. От друга обаче, DdoS нападението срещу правителствените сайтове предизвика по-скоро неудобство, отколкото реални щети, но пък беше достатъчно ясно предупреждение, че киберсигурността трябва да се взима напълно насериозно, защото не е някакъв абстрактен проблем от бъдещето, с който трябва да се занимават предимно хора от технологичния бранш.

За жалост човешкото съзнание очевидно е устроено така, че се учи най-добре от болезнения опит. И в този смисъл онлайн офанзивата беше достатъчно стряскаща, за да заостри вниманието на обществото и хората, които ще вземат решения по темата и ще трябва да ги подсигурят ресурсно.

Защото иначе вероятно никой нямаше да вземе насериозно обстоятелството, че след няколко седмици трябва да бъде обсъдена национална стратегия по киберсигурност, която трябва да изясни кой какво прави при онлайн инциденти като настоящия. И вероятно институциите щяха да забравят за проблема, докато върху България не се стовари атака с мащабите на кибервойната срещу Естония от 2007 г.