Четири идеи, които умряха в Париж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Четири идеи, които умряха в Париж

Връщането на граничните проверки и промяната на споразумението от Шенген може да са първите последствия от атентатите в Париж.

Четири идеи, които умряха в Париж

Европа ще се промени след атаките във Франция. Въпросът е как и колко бързо

Огнян Георгиев
15590 прочитания

Връщането на граничните проверки и промяната на споразумението от Шенген може да са първите последствия от атентатите в Париж.

© Eric Gaillard


Ударите в сърцето на Франция може и да не променят Европа завинаги, по начина по който 11 септември 2001 г. промениха САЩ и света. Но няколко идеи със сигурност умряха в нощта на 13 срещу 14 ноември.

Първата беше погребана с атаките в Париж, но и с тези в Бейрут, и в Египет - че да се месиш в работите на други държави е винаги лошо, а да ги оставиш на мира винаги помага. След кошмара с Ирак, който Джордж Буш-младши и администрацията му създадоха, златните дни на "интервенционизма" приключиха. САЩ, Европа и светът видяха нагледно как можеш да затънеш в една провалена държава, дори да си най-могъщата армия на света. Това даде сила на аргументите на страни като Русия, че страните трябва сами да се справят с проблемите си, а всяка намеса отвън пречи. Владимир Путин триумфално изложи този аргумент от трибуната на ООН преди няколко месеца, докато обявяваше (парадоксално) ударите на руската авиация в Сирия. 

Но точно Сирия е пример за недостатъците на тази теория. Докато режимът на Башар Асад избиваше мащабно собствените си граждани (с тихата подкрепа на Русия), умерените въстаници постепенно изчезваха и отстъпиха място на все по-радикални групировки. В това блато изплува и най-големият крокодил - чудовището, наречено ИДИЛ (сформирано от бившата Ал Кайда в Ирак, части от радикални сирийски групи и части от армията на Саддам Хюсейн), което възкръсна от останките на Сирия и се подхрани от незагасналия конфликт в Ирак. Именно за да не повтарят грешките от Ирак и Либия, САЩ избраха да гледат настрани, а европейските държави - да канят на разговори Асад и умерената опозиция и да ги гледат как се провалят отново и отново.

В края на 2013 г., списание Economist предупреди, че тероризмът ще надигне глава триумфално от тази кървава джунгла и войната с него не бива да се смята за спечелена. Всички анализатори на тероризма предупреждаваха, че това ще се случи. Западните държави (както и арабските, както и всички останали) избраха да пренебрегнат рисковете, които това ново формирование носи и го оставиха да се развие до гротескните размери, които има сега. Така "Ислямска държава" бе свободна да прави геноцид и пропаганда, а някои от европейските граждани видяха в разветия черен флаг новото си призвание. Това беше напълно съзнателен избор, за който сега Европа (и Русия) ще трябва да си плащат.

Да, уроците от Ирак и Либия са научени, но уроците от Сирия тепърва ще се изучават.

Втората идея, която атентатите в Париж посекоха, беше именно тази - че Европа може да се изолира от обкръжението си.

Тази идея разбира се, не започна да умира сега. Тя страда от доста време, а бежанската криза беше симптом на крайния стадий на тази "изолационна болест".

Обърнахме ли внимание на атаката в мол в Найроби през 2013 г., много подобна на тази в Париж днес? Обърнахме ли внимание на ставащото в Йемен, където десетки хора загиват ежедневно, част от тях при бомбардировки от външна коалиция, водена от Саудитска арабия?

Бавно и постепенно, светът навлезе в режим на война, а Европа предпочиташе да не забелязва. Постоянна, нискоинтензивна война, която се води на различни места, на хиляди километри едно от друго, но от едни и същи хора с едни и същи слогани, поставящи си различни цели

От години европейците претендират, че пожарът по границите им няма да ги засегне. Войната в Сирия започна през 2011 г., но до пристигането на първите по-сериозни вълни от бежанци, тя беше само някаква екзотична добавка в международните новини. Кристалина Георгиева, когато беше още комисар за хуманитарните кризи, търсеше отчаяно средства за помощ на страни като Йордания, където стотици хиляди бежанци се изсипваха в търсене на спасение. Въпреки всички призиви за "помощ и финансиране" на умерените сили в страните от арабската пролет, тези обещания останаха на думи и потънаха в дебрите на гръцката криза, която ангажира вниманието на ЕС. Дори сега държавите-членки едва успяват да съберат парите, които Европейската комисия иска, за да предостави някакъв адекватен отговор на бежанската вълна. Затварянето на границите ще помогне толкова, колкото би помогнало да затвориш вратата си, когато в града има наводнение.

Досега ЕС беше доволен да играе втора цигулка на САЩ в решаването на конфликти - например да финансира възстановяването на провалени държави. Двете му политики, насочени към съседите -  "Източното партньорство" и "Барселонския процес" (съответно за Източна Европа и Северна Африка) се провалиха зрелищно и почти по еднакъв начин - с войни, хаос, насилие и бежанци. Както Тихомир Безлов отбелязва в свой анализ, дебелата чекова книжка не спира тероризма. Когато си решил да бъдеш "световната Швейцария" и да се пазиш от света, вместо да участваш в разрешаването на проблемите от страх да не те заразят, тогава не трябва да си изненадан, когато пожарът на съседите дойде при теб. Колкото и добри гранични служби да имаш, те няма да те спасят. 

Което ни води до третата идея, която се клати - Шенген. Споразумението със сигурност не изживява най-добрите си дни напоследък. Кризата с бежанците засили недоволството на страните в Западна Европа, които изведнъж видяха Шенген като лесен канал за достъп до тяхната територия на тълпи от хора, идващи от Близкия Изток, Афганистан, Африка и др.

Словения, Австрия, Германия и дори Швеция последователно или наложиха отново проверки по границите си, или предложиха такива. След атаките в Париж, френският вътрешен министър Бернар Казеньов поиска "координирани и системни контроли" по границите между 26-те членки на споразумението. Какво ще се случи с него, ще стане ясно в края на тази седмица, когато вътрешните министри се събират в Брюксел спешно. Но дори преди тази среща е ясно, че в Шенген ще бъдат нанесени промени, които може да се окажат началото на едно по-трудно движение на хора и стоки между европейските граници.

"Daily Telegraph" e прав: това би било грешка за Европа. Марин льо Пен може да твърди, че "без контрол по границите няма сигурност", но истината е, че идеята за единните външни граници е основополагаща за ЕС, а връщането на граничните проверки навсякъде няма да спре тероризма. Повечето от извършителите на терористични атаки в Европа в последните години (Испания, Великобритания, Франция) са местни жители, родени и отгледани на съответната територия, които граничните проверки на Шенген нито ще спрат, нито ще забавят. Тероризмът нито се поражда, нито съществува заради липсата на гранични проверки - те са просто един от много инструменти, които достатъчно убедени хора могат да използват, за да атакуват.

Да, повече контрол по границата ще улови контрабандни мрежи, които сега се възползват от Шенген, но в замяна, Европа ще се лиши от един от основните си поводи за гордост - свободата на придвижване и ще причини нови разходи на бизнеса. Най-големите щети, които тероризмът нанася, извън човешките жертви, са винаги решенията, които правителствата взимат в гоненето на абсолютна сигурност (справка - Патриотичният акт в САЩ).

И стигаме до последната идея, която нито се е родила, нито е умряла сега, но набира сила след всеки такъв ужас. Това е илюзията, че всички човешки животи, навсякъде, струват еднакво. Достатъчно е да погледнете отразяването на западните медии на атаките в Бейрут (най-зловещите от гражданската война в Ливан насам) само часове преди тези в Париж. Да, такова имаше, но въобще не може да бъде сравнявано. Никой монумент не се освети в цветовете на ливанското знаме.

Това има две обяснения. Първото е, че масовото насилие и ежедневния тероризъм на някои места на картата - Ирак, Нигерия, Афганистан, Сирия и околните държави - превърна ужаса там в негласна даденост, на която медиите и хората в западния свят обръщат внимание само при изключително брутални случаи, когато ги засяга пряко или само за малко. Това е тъжно, но правдиво описание на съвременния свят. 

Но като оставим настрана психологическите обяснения, като например културната близост, идентификацията с жертвите, неочакваността на нападението и т.н., има и друга причина медиите (най-вече западните) да отделят такова внимание на Париж. Атаките в Бейрут са зловеща и потресаваща демонстрация, но е съмнително дали ще доведат до качествена промяна в ситуацията на терен. Атаките в Париж, от друга страна, има всяка вероятност да донесат такава. Те вече активизираха Франция да търси нова роля в конфликта с ИДИЛ, а часове след ужаса във френската столица, руският и американският президент седнаха един срещу друг на срещата на Г20 в Анталия, за да стигнат до споразумение, че войната с радикалната групировка е по-важна от въпроса дали Асад ще слезе веднага или след няколок месеца от власт (каквото и да значи тази дума в държава, която на практика вече не съществува). Според първия анализ на Citibank, рискът от терористични атаки и в Близкия изток и в Западна Европа е значително повишен, заедно с възможността за военна интервенция в Сирия, Ирак и Либия. Това е и причината терористите да искат да нанасят удари в сърцето на Запада - защото получават повече гласност и видимост. За добро или за лошо, тези атаки имат повече последствия и променят света ни по-бързо.

Това не носи успокоение на онези, които считат, че западният свят е самодоволен, затворен и арогантен както в действията, така и в страданието си. Това е част от проблема, който Европа има и част от уроците, които трябва да учи.

Ударите в сърцето на Франция може и да не променят Европа завинаги, по начина по който 11 септември 2001 г. промениха САЩ и света. Но няколко идеи със сигурност умряха в нощта на 13 срещу 14 ноември.

Първата беше погребана с атаките в Париж, но и с тези в Бейрут, и в Египет - че да се месиш в работите на други държави е винаги лошо, а да ги оставиш на мира винаги помага. След кошмара с Ирак, който Джордж Буш-младши и администрацията му създадоха, златните дни на "интервенционизма" приключиха. САЩ, Европа и светът видяха нагледно как можеш да затънеш в една провалена държава, дори да си най-могъщата армия на света. Това даде сила на аргументите на страни като Русия, че страните трябва сами да се справят с проблемите си, а всяка намеса отвън пречи. Владимир Путин триумфално изложи този аргумент от трибуната на ООН преди няколко месеца, докато обявяваше (парадоксално) ударите на руската авиация в Сирия. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    orchis avatar :-|
    orchis

    Изключително слаба и неаргументирана статия.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    comandante avatar :-?

    Ирак, който Джордж Буш-младши и администрацията му създадоха, златните дни на "интервенционизма" приключиха. САЩ, Европа и светът видяха нагледно как можеш да затънеш в една провалена държава, дори да си най-могъщата армия на света.
    ________
    Добре казано! А от тук нататък "интервенционизма" е в ход от към ислямските територии в посока Европа с любезното съдействие на САЩ!
    ЕК е неспособна и негодна да защити гражданите на стария континет !
    Вярно ли ,че на протестите в Германия носели плакати "Меркел иди си ! Путин Спаси ни!" ?


  • 3
    kharms avatar :-|
    Дайте, Да Дадем, България - Таковски

    "ИДИЛ, което възкръсна от останките на Сирия и се подхрани от незагасналия конфликт в Ирак."

    За сведение на автора ИДИЛ не "възкръсна" (доста неуместно използване на глагол с подобен корен в този контекст) в Сирия, а в Ирак, след което се прехвърли от отслабената от "умерените въстаници" Сирия. Подобна хайде да я наречем неточност, за да не кажем некомпететност, сериозно копрометира първата "погребана" идея. Може да си позволим не без основание да спекулираме, ако бяха оставени диктаториските режими в Ирак и Сирия на мира, дали щеше да го има ИДИЛ.

  • 4
    kharms avatar :-|
    Дайте, Да Дадем, България - Таковски

    "светът навлезе в режим на война, а Европа предпочиташе да не забелязва."

    За сведение на автора светът не е "навлезнал" в режим на война, а не е излизал изобщо. Войни с различен интензитет се водят откакто свят светува в по-близки и по-далечни точки от нас. Забавано е да гледаме как някой разбира, че по света се водят войни, едва когато случи нещо като това в Париж.

  • 5
    kharms avatar :-|
    Дайте, Да Дадем, България - Таковски

    "третата идея, която се клати - Шенген"

    Последно "клати" ли се или е "умряла", както триумфално е заявено в заглавието?

  • 6
    subaru avatar :-|
    subaru

    До коментар [#4] от "Ото Кац-Шустерлинг":

    +++++++
    Има теории, които смятат, че войните са иманентна част на човешката цивилизация и са един от факторите за развитието й. Тези теории стигат до глобалния ядрен конфликт и не го коментират.

  • 7
    moe1409997220376115 avatar :-|
    Atanas Krussteff

    Браво, бе, Путин е пример за ненамеса в работите на други държави! Уникално! Какво да четем и говорим повече?!

  • 8
    jonson avatar :-|
    jonson

    Ей такива абстрактни хуманизми никак, ама никак не ги обичам. Ако племената бонго и м'бонго има навика от хиляда години насам да се изяждат взаимно, ние какво да следва на направим? На ги завладеем и двете племена, избивайки два пъти повече отколкото те биха изяли за век и да се вкараме във филм с обвинения за колониализъм и империализъм, а също и да получим национално освободително движение на обединените бонговци? Ако ги оставим да се папат помежду си, ни обвиняват в изолационизъм. Ако подкрепим бонго да изяде цялото м'бонго, тогава винаги се намира някой, който да подкрепи м'бонго в същото по сила и обратно по посока начинание. При всички положения обаче, докато се чудим как да спрем взаимното изяждане, ще реагираме много по-остро, ако на накой от бонговците му хумне да опита някого от нас. И ето в такъв момент се появява някой като автора на статията, който пък ни обвинява, че ценим по-високо собствената си кожа от кожата на бонговец. Върви му обяснявай, че на нас и през ум не би ни минало да ядем бонговци или примерно да се самовзривяваме в храмовия комплекс в Мека.

  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Добре започва статията обаче бързо бързо пак тръгва по опорните точки:

    Асад бил виновен - да бе. Само вижте преди как са живеели сирийците и вижте сега. Кой снабдяваше с оръжие всеки който беше готов да се бие с Асад?? Какво стана с 500те милиона долара, дето отишли за обучението на петима "умерени"?? И това са само публичните средства, ами тия оръжия дето ние им продавахме? Къде отиваха, за умерените?

    Виновни са тия дето раздават пари и оръжие наред - на главорези, на "опозиция" само и само Асад да падне. Какво ще стане с държавата за тях няма значение. Справка - Либия и Ирак.




  • 10
    antyotova avatar :-|
    Антоанета Йотова

    До коментар [#4] от "Ото Кац-Шустерлинг":

    "Забавано е да гледаме как някой разбира, че по света се водят войни, едва когато случи нещо като това в Париж." - не, изобщо не е забавно! Макар че сте прав за това, че "светът не е "навлезнал" в режим на война, а не е излизал изобщо", което пряко кореспондира с факта на все по-голямо и модернизиращо се (най-бързо) производство на оръжие особено и най-вече в т.нар. "велики сили". А също, че с огромните си приходи оръжейната индустрия очевидно има влияние и в голяма степен контролира правителствата: http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/11/17/2650775_sasht_odobriha_dostavka_na_orujiia_za_13_mlrd_dolara/ !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK