Петър Диков си отива от градоустройството на София, както го и управляваше - със собствена версия за всичко, което е свършил, и без да дава обяснения никому.
Еуфорията покрай неговото оттегляне от поста главен архитект на София сред критиците му обаче е незаслужена - нито той беше изцяло виновен за неуредиците в планирането на града, нито оставката му магически ще превърне София в световна столица.
Този процес може да започне сега, но ще бъде дълъг. На първо място, Йорданка Фандъкова ще трябва да започне да говори за това кой беше главният й архитект досега и кое в неговата работа се получаваше добре и кое - не.
После ще трябва да подсигури честен конкурс за позицията, в който да се борят идеи, вместо формално състезание със задкулисни договорки.
Повечето активисти, които следят общината и Направление "Архитектура и градоустройство", разбира се, искат първото, но очакват по-скоро второто.
След това ще трябва вътрешна реформа, така че главният архитект да няма на разположение свита от подчинени, а архитекти и урбанисти, които да са готови да му противоречат публично.
При тези условия в НАГ може и да попадне човек, който да е готов да се бори с всичките й грехове.
А тази работа няма да е лесна не само защото градоустройствената дирекция отхвърля промяната, а защото и законите в настоящия си вид активно ще му пречат да върши смислени неща.
Дали се справя с това ще си проличи бързо - още на първия публичен архитектурен конкурс или на първото обществено обсъждане, или при липсата на такива.
Петър Диков си отива от градоустройството на София, както го и управляваше - със собствена версия за всичко, което е свършил, и без да дава обяснения никому.
Еуфорията покрай неговото оттегляне от поста главен архитект на София сред критиците му обаче е незаслужена - нито той беше изцяло виновен за неуредиците в планирането на града, нито оставката му магически ще превърне София в световна столица.
0 коментара