С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 23 дек 2015, 15:24, 22591 прочитания

Затегнете коланите. Ще друса

Как и защо решихме броят на "Капитал" да изглежда по този начин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Големите промени и малките победи

За кого бие барелът

Връщането на цените на петрола 11 години назад обърка геополитиката, забавя зелените технологии и... вкарва някой трилион в джоба на потребителите

Ураганният вятър на промяната

Една добра и три лоши новини за Европа през 2016 г.

Достойни сте

Кои са съдиите, които излязоха пред Съдебната палата след бламирането на реформата

Европа, каквато (не) я познаваме

2016 може да бъде годината, в която ЕС ще се разпадне. Причини не липсват - Великобритания, Франция и най-вече кризата с бежанците

Този брой на "Капитал" е малко по-различен от всички останали през годината. Вместо на събития от седмицата и анализи на по-важните тенденции той е посветен на хората, историите и тенденциите, които по-радикално променят живота ни.

На английски думата за това е disruption. На български още не сме измислили една дума за това - превеждаме го по-скоро като "разрушителна промяна". Словосъчетанието носи в себе си две идеи и много нюанси между тях. Разрушителната промяна може да направи животът ни по-лош, но може и да събори до основи нещо голямо, което спъва нашето развитие и затваря по неприятен начин хоризонта ни. Пример за първото са заплахите, които дебнат в света около нас. Войната в Сирия от изток и отчаяните опити на Русия да се спаси от фалит на икономиката си заплашва България с несигурност и хибридна агресия. Същите събития променят света и на запад. Европейският съюз е разклатен от опитите да лавира между различните кризи - като започнем от вече старите като фалита на Гърция, минем през Украйна и стигнем до актуалните, свързани с бежанците от Сирия, Афганистан и Северна Африка. Когато към това прибавим и кампанията на Великобритания, която заплашва с излизане от ЕС, ако той не се промени, рисковете за България да се озове трайно в периферията на един все по-нестабилен съюз, усещането за "перфектната буря" става съвсем осезаемо. И това е лошо. Най-малкото защото в пограничните райони обикновено богати са не съвестните граждани, а предимно контрабандистите.


Светът, разбира се, не е само черен. Някои от най-страховитите прогнози от последната година не се сбъднаха. Путин не нареди на танковете си да влязат в Прибалтика, Европейският съюз не се разпадна заради Гърция, много вероятно ще преживее и другите кризи. Оцеляването обаче не означава, че всичко ще е както преди. Всяко от тези събития разклати старите баланси и на тяхно място ще се появят нови взаимоотношения. Светът вече е друг, а промяната не само че няма да свърши скоро, а по всичко личи, че тепърва започва, и то на все по-бързи обороти.

Погледнато откъм България, всичко това изглежда странно. През последните години основните усилия тук са насочени точно в обратна посока - да се запази сегашното положение. Според повечето ни политици единствената алтернатива на днешната "стабилност" е сриването в пропастта. За прогрес никой дори не смее да говори. На желанието за напредък се отговаря с имитации. Това се видя най-добре покрай проваления за момента опит за съдебна реформа. В него партийните хамстери направиха няколко оборота на място в политическата си въртележка, колкото да не се разсърдят "началниците" (Брюксел и Берлин). Но реална промяна нямаше.

Това обаче не беше само лоша новина. Имитацията на реформа събуди неочаквана обществена енергия - осъзнати хора, които много ясно казаха, че не са доволни от това колелото на историята да буксува до безкрай в политическата кал. Десетки достойни съдии от цялата страна заявиха открито желанието си за промяна и това беше историческо събитие за консервативната правораздавателна система. Промяната там никога няма да се случи, ако само се налага отвън. А съвсем доскоро нищо не подсказваше, че почтените магистрати са способни да се организират, за да помогнат проактивно това да се случи.



В този динамичен свят за България има два пътя. Единият е тя да бъде жертва на промяната и да се носи безпомощно, накъдето я духа бурният вятър на историята. Другият е да се адаптира към новата ситуация и да се опита да спечели.

Пример за по-смисленото поведение дават няколко души, описани в този брой на "Капитал". Те са избрали да се фокусират не върху проблемите, а върху решенията им. Някои от тях са чужденци, които инвестират времето и енергията си в това да трансформират България по-добро място за живеене. Други са се посветили на това да превърнат няколко училища в места, които помагат на децата да станат свободни личности. Трети са решили да организират компаниите си по съвсем различен от традиционния начин. Всички те са избрали не да се фрустрират и оплакват от света около тях, а да го променят. Решили са да бъдат господари на живота си, а не роби на обстоятелствата.

Големите промени са нещо, с което явно трябва да свикваме. Тази година си отива с надеждите, че Реформаторският блок ще успее да свърши нещо смислено във властта. Дясната коалиция влиза в 2016 практически разцепена и до голяма степен обезсмислена. В старата година оставяме и надеждите, че скоро ще започне радикална реформа в съдебната система. Веригата от тези и други събития е прекалено голяма, за да утихне скоро. Догодина ни чакат още промени. Стрес тестовете на банките ще покажат каква точно е цената на дългите години лоша регулация и може би ще разместят пластовете в сектора и в цялата икономика. В края на 2016 ни предстоят и избори за президент, които или ще затвърдят сегашната политическа ситуация, която крепи отчаяно статуквото. Или пък ще сложат началото на края му. При всички положения е ясно, че предстои още по-динамична година. В нея често ще друса, някъде ще победим, другаде ще загубим, но със сигурност ще бъде интересно.
 
*Коледният брой на "Капитал" ще излезе на 24.12 на хартия, а в дните от днес до 3.01 текстовете ще бъдат публикувани и на capital.bg.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Превземането върви по план Превземането върви по план

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

20 сеп 2019, 2195 прочитания

Да живее българо-руската дружба Да живее българо-руската дружба

След шпионския скандал

20 сеп 2019, 1896 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Един поток ни дайте, друго не щем

Газовите проекти

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев