С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
33 26 яну 2016, 12:28, 13677 прочитания

Защо няма да има реформа в образованието

Истерията с учебните програми по литература показа сбъркания дебат около промените в училищата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако не сте следили така нареченото обществено обсъждане на предложенията за промени в учебните програми по литература през последните дни, не сте изпуснали много. Вместо смислен дебат за това какво искаме от училището и как то да се постигне, разговорите слязоха до простото количествено ниво с привкус на фалшив патриотизъм. Колко литературни произведения "отпадат"? Колко влизат в материала за матурата? Запазват ли "българското самосъзнание"? Неспособността на медиите, институциите и голяма част от хората да наклонят обсъждането в адекватна посока доказва само едно - истинска реформа в българското образование в момента няма как да се случи. Ето защо.

1. Защото дебатът е сбъркан


От разговорите през последните дни излезе наяве, че най-важният въпрос около промяната на учебната програма е дали художествените произведения, свързани със "славното българско минало", ще имат задължително присъствие в учебниците. Оказа се, че не можем да минем без разказа за отсечените крайници на Балканджи Йово, без призива "всички на оръжие" на Чинтулов и без това Паисий да напомня на 12-годишни деца, че не трябва да учат на гръцки, а на български.

Така валидните иначе аргументи на експертите на образователното министерство - че целта на промените е да олекотят програмата, да оставят повече време за упражнения и избираеми часове и да дадат на учителите свобода в преподаването, останаха нечути. Беше забравено и, че от години учители сигнализират, че времето в училище не съответства на претрупаните с информация учебници. И че учениците трябва да учат ненужни теории наизуст, вместо да развиват умения за справяне в живота.

2. Защото институциите не могат да комуникират добре идеите си



Дори и хората, които определят политиките в образованието, да са стигнали до тези изводи и да имат предложения за промени, това няма как да стане ясно. Още от началото на опита за реформа както депутатите в парламента, така и екипът в министерството, допускат фатални грешки в комуникацията. Вместо ясна разяснителна кампания какво се предлага и най-важното - защо и с какъв очакван ефект, институциите публикуват сложни документи, които учители, родители, журналисти тълкуват по собствен начин. А след като скандалът вече бушува, следват обяснителни пресконференции, на които смислените аргументи са заглушени от истерични викове.

В случая с образователната реформа показателна е и пълната липса на участие от страна на народните представители, приели новия закон (не че пленарната зала не беше полу-празна при окончателното гласуване на промените). Министерството на образованието е оставено само да потушава последиците от лошата комуникация, макар че стандартите, които то подготвя в момента, следват именно приетия от парламента закон.

3. Защото хората нямат доверие на институциите и се страхуват от промяната

Лошата комуникация е и една от причините за недоверието на хората в управляващите. Родителите са разочаровани от образователната система - най-очевидният показател за това са огромните инвестиции в частни уроци, но не вярват, че хората на власт ще успеят да подобрят средата. Дори напротив, страх ги е, че ще стане по-лошо. Голяма част от обществото пък живее с илюзията колко добро е било българското образование преди години и как днешните деца просто не могат да учат. Затова и всяка промяна се приема с паника, а не като възможност да доведе до нещо по-добро.

4. Защото медиите предпочитат да създават истерия, вместо да информират

"Робинзон Крузо ли ще е будителят на българите?", "Хората искат да ви линчуват...", "Това значи ли да не бъдем българи?" - това бяха само част от "въпросите" към зам.-министъра на образованието Ваня Кастрева в сутрешния блок на bTV тази седмица. Истерията продължи и на първите страници на много всекидневници и в сайтовете на интернет медии. Акцентите в отразяването на промените в учебните програми бяха колко и какво, а не защо и с каква цел. Хората разбраха, че "История славянобългарска" "отпада" от програмата, а не, че се мести от шести в девети клас. Изкуствено създаденият скандал зае мястото на обективната информация и наистина ключовите въпроси - като например каква литература е ценна за днешните ученици, какво ще получат от нея и как да бъдат стимулирани сами да търсят и четат повече. Но това не е важно. Важното е да бъдат "българи".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов отново е центърът на Вселената 5 Борисов отново е центърът на Вселената

Изборът на Кристалина Георгиева за МВФ

13 сеп 2019, 6361 прочитания

Обръч от боклуци Обръч от боклуци

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

13 сеп 2019, 2752 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Колко заека има в една поискана оставка

Или кога и как Борисов "обръща внимание" на образованието

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език