Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Защо конкурсът за главен архитект има толкова голямо значение? Управлението на Фандъкова и нейния екип през годините има много постижения и един голям провал. С последователност и с помощта на централната власт тя успя да прокара големи проекти като метрото, обновяването на градския транспорт и строежа на Околовръстния път. Проблемът е обаче, че през цялото това време липсва онази искра на вдъхновение, която може да направи понякога приличните резултати много добри. Няма визия, която да превърне София от посредствена столица във функционален и обърнат към бъдещето град. Вместо това има проекти като подгизналия парк пред НДК или стъклените "сапунерки" върху Ларгото. С тях не можем да се гордеем днес, а какво остава след пет или петдесет години.
В идеални условия подобна искра трябва да дойде от главния архитект. Ако съдим от конкурса за наследник на Петър Диков обаче, промяната отново ще трябва да почака. Сега от кандидатите се очакват три много трудно съвместими неща – да са отлични администратори, умели политици и смели визионери, за да успеят едновременно да променят мудната система на градоустройството отвътре и да осъществят красиви и вдъхновяващи проекти отвън. Сред кандидатите има администратори, както и такива, които виждат себе си като визионери. Но липсва харизматичната и самоуверена личност, която да отговори на непосилно високите очаквания към този пост.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
5 коментара
надежда всяка тука оставете :(
Заглавието казва всичко за София -град с управа без визия за бъдещето, а още по- малко за настоящето. Хаотичното застрояване на ливадите на юг, грозните панелки с изолации на кръпки като цигански юрган, в които живее 1/2 от населението, занемарената, олющена, с дюкяни и баничарници, като в в Кайро или Багдат, с наблъскани с коли улици и тротоари в старата градска част, селските физиономии и табиети, които се натрапват все повече. Популистката политика на Общината, която не смее да вдигне данъците и таксите, за да покаже на всеки, запътил се да живее в София, че това си има цена, вместо да хвърля пари, пък били и те от ЕС, за улеснение на автомобилите, а не чисто и подредено място за живеене.С две думи:София все повече става безличен и полуориенталски град.
През 2006 г. пътувах в чужбина и видях София от илюминатора на самолета.
Сградите в София, гледани от самолета, изглеждаха еднообразно боядисани в някакъв зеленикакво-кафеникакъв цвят, като че ли са били изсрани от ято птеродактили, прелетели над града.
Още от Софиянски насам визията за града е "Дупнишка автокъща с блокове между колите". Ако случайно не са в автомобила или в метрото на 10 метра под земята, хората се явяват една крайно досадна подробност, която да се чудиш къде да денеш...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.