Зло куче, но наше куче

Един от най-абсурдните ефекти на европейската политика по бежанския въпрос е отношението към българската ограда на турската граница. Докато страната беше критикувана през 2013 г. за издигането й, сега подобни подмятания вече няма. Дори напротив.

"България е най-добрият пример за охрана на границите за останалите държави членки", каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск след среща с премиера Бойко Борисов във Варна през октомври миналата година.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ако оставим лицемерието настрана, това създава друг, малко абстрактен и потенциален, но неприятен риск. Точно както сега ЕС се опитва на всяка цена да сключи сделка с Турция, въпреки очевидното влошаването на спазването на основни демократични права в страната, подобен сценарий може да се повтори и с България.

Нуждата от твърда ръка по границата вероятно ще притъпи доста от европейските критики към България за състоянието на сектора на правораздаването. А точно европейският натиск е този, който движи опитите за промяна в съдебната система, така че тя да служи повече на хората вместо на всички интереси, които са я окупирали.

Това може да звучи като малко пресилена заплаха. Растящата съдебна контрареволюция, провеждана от прокуратурата и ГЕРБ срещу опитите за кардинална промяна в съдебната система, обаче показва, че много политици и магистрати са усетили промяната в отношението на Брюксел.

А от това ще пострадат всички граждани и данъкоплатци, които се надават някога съдебната система да застана на тяхна страна.