Мнения Daily - Арогантна офанзива

Сега членовете на ВСС получават основна заплата колкото върховни съдии или прокурори. Допълнително им се начисляват класове (2% за всяка прослужена година, но не повече от 40% допълнително върху заплатата) и пари за дрехи. Осигуровките им са за сметка на държавата, ползват служебни автомобили, служебни телефони и куп други екстри.

Според изчисление на "Правен свят" от декември 2012 г. брутните месечни заплати във ВСС са между 5100 и 6000 лв., от които около 1000 лв. "заседателни" - за участие в комисии на съвета, което им е работата. (С приетото от комисията решение брутните им заплати ще станат 6900 лв. - бел. ред.)

И изведнъж БСП и Ревизоро поотделно установиха, че били дискриминирани спрямо заплатите на тримата големи, които също са членове на съвета - по право. На възражението на съдия Капка Костова от ВКС, че има съществена разлика между това да си само член на ВСС или заедно с това да си и главен прокурор или председател на върховен съд, Ревизоро извади най-тежкия аргумент: "Трябва ли членовете на ВСС утре да тръгнат на работа по бански и по джапанки?" Това очевидно натежа в спора.

До подобна арогантност се стига, когато липсват каквито и да било смислени аргументи по същество. Да вдигнеш заплатите на членовете на ВСС с аргумента за тяхната сиромашия е все едно да назначиш Пеевски за шеф на ДАНС с аргумента, че държавата не разполага с друг толкова добър и почтен специалист да оглави националната сигурност.

Със сигурност поне някои народни избраници знаят, че заплатата по трудов договор е цена на труда. Принципът е валиден за всички професии - не за бански, джапанки и " представителни", а за положения труд. В този смисъл членовете на ВСС не могат да се сравняват с тримата големи. С избора им в съвета те изгубват качеството на съдии, прокурори и следователи за времето на мандата им и се посвещават на административни функции – това се казва в Решение №10 на КС от 2011 г. Отделна е темата за качеството на дейността им.

Едва ли нормално мислещ човек ще повярва, че става дума за самоинициатива на няколко депутати. Това е офанзива. Въпросът е какви са мотивите - изглежда, на ВСС се гледа като на нахранени и предани хора. Да, високата заплата е средство срещу корупция, но само когато на съответните постове се назначават доказано почтени професионалисти. Когато самата селекция е насочена към хора със зависимости, високата заплата е отплата за слушкане срещу папкане.

"Да не проявяваме сиромахомилство за най-представителния орган на съдебната система! Защо членовете на ВСС трябва да бъдат бедни", заяви председателят на комисията Данаил Кирилов от ГЕРБ. Ово йе стандарт! – би казал сърбинът.

Господа депутатите могат да се грижат за благополучието на когото решат, но само със своите лични пари - няма пречка да облекат членовете на ВСС в "Армани", да ги снабдят с по един "Верту" и каквито искат луксозни екстри. Но когато харчат парите на данъкоплатците, ще съобразяват понятието бедност с реалния стандарт на живот в страната и реалното състояние на учителите и лекарите - не, не е популизъм, а логичен отговор на техните аргументи.

Проектът "Антикорупция"

Кого не защитава и кого не санкционира

От публикация в ureport.bg

Повече от година слушаме тезата, че законопроектът, известен като "Антикорупция" на Меглена Кунева, ще се справи с този корпулентен проблем. На критиките към него от юристи, комисия от Върховния касационен съд, организации като "Прозрачност без граници" и "Правосъдие за всеки", създателите на проекта и лансиращите го от "Движение България на гражданите" отговарят по сталински: който критикува, значи е против борбата с корупцията.

Стози проект управляващите си правят един масив, в който ще събират досиета с информация за когото си искат и ще я използват както си искат. Новото Национално бюро ще може да иска разкриване на данъчна, осигурителна, банкова информация. Накрая може да се окаже, че притежава пълно досие за даден човек, но без годни доказателства.

Както отбеляза съдия Проданова от ВКС, ако събраните по указания в закона ред данни могат да издържат пред съда – добре, но ако биват събирани самоцелно и за да "маркират" човека без възможността той да се оневини, то тогава е произвол.

Сега си представете тази информация в ръцете на хора като онзи човек с тефтерчетата Филип Златанов. Защо той ли - защото няма как същите управляващи да не продуцират същите послушковци.

Единственото ясно е, че се ще трупат данни, от които ще се възползва властта и покрай това някои адвокатски кантори, известни като разносвачи на куфарчета и посредници при да го наречем споразумявания от различен тип.

Работата по анонимни сигнали напомня за времето на тоталитарната власт, когато доносничеството бе издигнато в ранг служба на държавата. Насърчаваше се, а доносниците биваха и награждавани – с кариера, апартамент, софийско жителство, малко пари. На кого му пукаше за разбитите животи

Но защо са нужни изобщо анонимни сигнали? И сега има достатъчто указващи материали на разследващи журналисти, но нито прокуратурата, нито който и да е от съществуващите органи не се е задействал. Например за това, че един нищо и никакъв кипърец е един от най-големите чуждестранни инвеститори в България.

Не бюро с чиновници, подвластни на партийната номенклатура и олигархията зад тях, а истински независими медии и разследваща журналистика ще свършат повече работа. Тях трябва да подкрепя и защитава законът.

Според Калин Славов от "Прозрачност без граници" с анонимните сигнали институциите признават, че не могат да предоставят гаранции на хората за тяхната сигурност. Всъщност необходимо е нещо съвсем друго – осигуряване на защита за wistleblowers, глашатаите на корупцията. В Индия, където нивото й е съизмеримо с българското, има такъв Whistle Blowers Protection Act, приет през 2011 г.

Освен механизъм за разследване на предполагаема корупция и злоупотреба с власт, той включва и защита на всеки, който излага твърдения за неправомерни действия на държавните органи. НО гарантира и наказания за фалшиви данни. Защо проектът на Кунева не предвижда сериозни санкции за "анонимник", решил да злепостави и навреди?

Реформите в съдебната система са първото, второто и третото на борбата с корупцията. Ако не бъдат прекъснати зависимостите на топмагистрати, всичко ще е въртене на мелницата за пиар, политически услуги и рекет.

Що се отнася до опорната точка, че магистратите критикували закона, защото се страхували от проверки, нека припомним на ползващите я, че съгласно чл. 132а от декемврийските промени в конституцията проверките на магистратите се извършват от инспектората. Нали съдебната власт е независима. Нали?

Шоуто на Доналд Тръмп

Публиката очевидно харесва не само на апокалиптичните сюжети в Холивуд, но и в политиката. Фотограф : Jonathan Ernst

Терминаторът с перчема

От коментар на Миодраг Сорич, "Дойче веле"

В Холивуд са заснети стотици апокалиптични филми - очевидно тези сюжети се радват на интерес сред публиката. По всичко личи, че това важи и за политиката. Дори и най-големите му противници не откъсват поглед от телевизорите, когато Доналд Тръмп държи предизборни речи и същевременно прави реклама на пържолите "Тръмп" и едноименните голф клубове.

Изявите на милиардера се следят със смесица от ирония, недоверие и възхищение. "Нека видим докъде ще стигне", си казва средният американец пред телевизора и сяда на канапето с порция чипс. Американските медии не само предават това шоу - те са неотменна част от него. Например когато телевизионните водещи (в повечето случаи блондинки на високи токчета) влизат в словесен дуел с Тръмп.

Претендентът с буйния перчем за републиканската номинация осигурява висок рейтинг на програмите и следователно добри приходи на телевизиите. На морализаторски забележки от рода на "Абе как може да му отделяте толкова много ефирно време на този?" - гледането на телевизия е доброволно начинание, а телевизиите трябва да печелят пари. И новините да са развлекателни.

Как да го спрем? Този въпрос си задава политическият елит след последните успехи на Тръмп в предварителните избори. Защото за разлика от холивудските филми Тръмп може да промени радикално живота на милиони хора, ако вземе, че влезе в Белия дом: той иска да въведе митнически бариери, да депортира всички, които нарича нелегални, и да забрани на мюсюлмани да влизат в САЩ. "Чак дотам няма да се стигне", казват си както поддръжниците, така и противниците му. "Дори да стане така, САЩ са правова държава, а президентът не е диктатор", успокояват се мнозина.

Но политическият климат във Вашингтон е отровен и от това печели Тръмп. Ако не беше блокадата, възникнала от нежеланието на партиите да се договарят, Тръмп изобщо нямаше да се появи в политиката. Той въплъщава в себе си мечтата на много американци за героя, който се опълчва срещу могъщия политически истаблишмънт - като в библейската история за Давид и Голиат. И много американци могат да се идентифицират с нея.

Изглежда обаче, че разочарованите избиратели и други фенове на Тръмп не знаят какво точно искат, освен че тези, които управляваха страната през последните години, трябва да си ходят.

Историята предлага известна утеха в тази мрачна атмосфера. Спомня ли си някой за професионалния борец Джеси Вентура-Тялото, който бе станал губернатор на Минесота? Или за Терминатора Арнолд Шварценегер, който осем години направляваше съдбините на Калифорния?

Когато се кандидатираше за президент навремето, Роналд Рейгън обеща да намали данъците, но ги повиши, след като беше избран. По-късно го беше обзела мания за космическа война, но бързо забрави и тази своя фантазия. Днес Рейгън е смятан за един от най-значимите президенти на САЩ.

Каква поука можем да си извадим от това? "

Американското общество е преживяло много политически авантюристи. Но историята винаги е свършвала с хепиенд. Като в Холивуд.