Проблемът с дългосрочните сметки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проблемът с дългосрочните сметки

Shutterstock

Проблемът с дългосрочните сметки

Ако публичните финанси се окажат в криза, пенсията от НОИ може да е възможна само с покачване на данъци или трупане на дълг

Николай Стоянов
4536 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Текстът е мнение на редактора на "Капитал" Николай Стоянов. Другата гледна точка по темата с пенсионното осигуряване е мнението на Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти, публикувано първоначално в блога му lchristoff.wordpress.com, което "Капитал" препечатва с негово разрешение.

Може да го видите тук:
Пенсията от УПФ - какво показват числата

Прогнозите за 10-20 години напред са хем с достатъчно кратък период, че да предизвикват внимание, хем с достатъчно дълъг, че да се забравят, ако не се сбъднат. Пенсионната система, където хоризонтите са по-дълги, е благодатно поле за сметки каква би била пенсията през 2044 г. Смисълът на публикуваната концепция за фазата на изплащане на частните пенсионни фондове е да реши ключов въпрос - когато фондовете започнат масово изплащане на пенсии (което застрашително наближава за родените след 1959 г.), как да става това.

Предложенията на министерството на труда предвиждат избор между плащане наведнъж (за съвсем малки партиди), програмирани тегления и различни форми на пожизнена пенсия, някои с частична опция за наследяване - всичко обосновано с една таблица сметки при не много ясно как избрани параметри. Числата накланят везната към това колко неадекватна би била пенсията от частните фондове и колко по-изгодна е да се избере само пенсия от НОИ - правителството промотира тази опция, въведена през 2015 г., тъй като помага текущо да се намали дефицитът в НОИ.

Проблемът с тези сметки е, че за такъв дълъг период промени в отделни параметри биха могли да изменят чувствително крайния резултат. Никой не може да каже със сигурност дали наистина наистина доходите биха нараствали със заложените 8%. Или пък дали пенсионните фондове няма да успеят да извлекат средногодишно по-голяма доходност от тези 4.3% за годините от създаването им (които обаче включват и най-голямата криза от Голямата депресия насам). А без яснота и за инфлацията дори не може да се каже и постигнатите крайни суми на какво точно се равняват.

Тези неясноти и използваните от МТСП изчисления връщат дебата към това има ли въобще смисъл от частното осигуряване. Сметките на Любомир Христов, дългогодишен критик на настоящия модел, традиционно показват, че пенсия само от НОИ би била по-голяма от комбинацията от намалена (с около 20%) пенсия от НОИ и допълнителна от УПФ при почти всякакви допускания. От пенсионните компании често критикуват изчисленията му, но техническите детайли в споровете остават трудно разбираеми за неспециалиста.

Ако се погледне по-общо, основният проблем с неговата теза е че той разглежда в детайли всички рискове частните фондове да не докарат желаната пенсия, но игнорира тези пред държавният солидарен стълб. Държавната пенсия подлежи на индексация по ясна формула съобразно ръста на доходите, но вероятността това правило да остане валидно в следващите десетилетия не е гарантирана. За това има значителни политически и икономически рискове. Някое бъдещо правителство може да промени правилата едностранно или да бъде изправено пред невъзможност да изпълнява ангажиментите си, т.е. осигурените са единствено в ръцете на политиците.

Дори и сега НОИ е на огромен дефицит, покриван с трансфер от бюджета, който достигна 4.7 млрд. лв. през 2016 г. и с повишение на осигурителните вноски с 1 процентен пункт и плавно покачване на възрастта за пенсиониране беше свит леко, като в плана за 2018 г. е 4.2 млрд. лв. При влошаващата се демографска картина, а и по собствените разчети на НОИ след 2020 г. дефицитът ще расте и ще е над 10 млрд. лв. през 2040 г. и над 24 млрд. лв. през 2060 г. Накратко - ако публичните финанси се окажат в криза, обещанието на държавата за пенсия може да се окаже неизпълнимо без драстично покачване на данъци или трупане на дълг.

Така вноските в лична партида може да се разглеждат като диверсификация - поне частична защита срещу някакъв катаклизъм в държавното осигуряване. Естествено това не значи, че т.нар. втори стълб е без трески за дялане. Сравнително ограниченият избор между само девет компании прави пазара по-скоро олигополен. Сравнително ниската финансова култура и заинтересованост на осигурените не пораждат стимул за намаляване на таксите и те обичайно са на или близо до регулаторния таван. А това изяжда и от партидите на осигурените.

Отделно има и съществени рискове от начина на управление на активите и очевидно заобикаляне на правилата за инвестиране в свързани лица за част от играчите на пазара. Всичко това обаче са неща, които могат да се решават с комбинация от либерализация и надзор, а не с държавен монопол в осигуряването.

Текстът е мнение на редактора на "Капитал" Николай Стоянов. Другата гледна точка по темата с пенсионното осигуряване е мнението на Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти, публикувано първоначално в блога му lchristoff.wordpress.com, което "Капитал" препечатва с негово разрешение.

Може да го видите тук:
Пенсията от УПФ - какво показват числата

Прогнозите за 10-20 години напред са хем с достатъчно кратък период, че да предизвикват внимание, хем с достатъчно дълъг, че да се забравят, ако не се сбъднат. Пенсионната система, където хоризонтите са по-дълги, е благодатно поле за сметки каква би била пенсията през 2044 г. Смисълът на публикуваната концепция за фазата на изплащане на частните пенсионни фондове е да реши ключов въпрос - когато фондовете започнат масово изплащане на пенсии (което застрашително наближава за родените след 1959 г.), как да става това.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Добър поинт - при прогнозите, които има в Ейджинг рипорт 2018 работната сила ще се свие с 43%, а хората в пенсионна възраст ще нарастнат с 18%. По груби сметки това означава двойно увеличаване на дефицита на фонд Пенсии. А пари откъде? Вноски ли ще вдигат, пенсии ли ще режат, при насиране ли ще се пенсионираме...?

  • 2
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    Да, работната сила в България (!!!!) ще се свие и затова главна заслуга е на онези пенсионери, който през декември 1994 година масово гласуваха за БСП, чието управление доведе до фалит на България през зимата срещу 1997 година. Пряк резултат от този фалит е демографския срив 1997-2005 година, а и нататък. Така че се оказва, че гласувнането не е безопасна и безобидна работа! Сметката пристигна ..... А утешението е, че българската работна сила в чужбина се е увеличила! И че българите в чужбина ще подсигурят своите родители за насъщния .... (не всички, разбира се, а някои ....) ... Така че ... каквото си си надробил .... това и ще сърбаш ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK