Годината е 2030. Дошло е времето да се пенсионирате и решавате да изтеглите парите, натрупани по личната ви сметка в универсален пенсионен фонд Х, за да започнете малък частен бизнес. Или пък да подпомогнете дъщеря си да изплати жилището си, или да ги подарите на внука, който кандидатства за престижен университет. Е, оказва се, че това е невъзможно.
Единственият начин да получите спестяванията си за старини е на части - по 200 лв. месечно за период от 20 години, тъй като някой е сметнал, че вероятно толкова ще живеете след пенсия. А в случай че не изкарате до дълбоки старини, парите ви ще отидат за пенсията на някой друг дълголетник.
Ако бъдат приети идеите на финансовото министерство за поредните промени в Кодекса за социално осигуряване, в подобна ситуация може да изпаднат почти всички, които се осигуряват в универсален пенсионен фонд. Или 3.5 млн. души с партиди на обща стойност 7.7 млрд. лв.
Аргументите са два - да се избегне рискът от лоши инвестиционни решения на фондовете и да се реши казусът с дълголетниците без достатъчно спестявания.
Подобни проблеми обаче се решават по друг начин и не за сметка на осигурените. В първия случай - с добре работещ регулатор. Във втория - като се заделят необходимите резерви, като се използват застрахователни инструменти или като се даде избор кой как иска да си получи пенсията.Решението с поделената отговорност обикновено води до безотговорност: хората губят стимул да плащат осигуровки, а пенсионните дружества - да инвестират добре.Проблемът има и друго измерение - честата смяна на ресорното законодателство, предлагана без разумен дебат, подкопава доверието в и без това нестабилната пенсионна система. А при тази демография и това, което имаме като политици, бъдещето й не изглежда особено обнадеждаващо.
Годината е 2030. Дошло е времето да се пенсионирате и решавате да изтеглите парите, натрупани по личната ви сметка в универсален пенсионен фонд Х, за да започнете малък частен бизнес. Или пък да подпомогнете дъщеря си да изплати жилището си, или да ги подарите на внука, който кандидатства за престижен университет. Е, оказва се, че това е невъзможно.
Единственият начин да получите спестяванията си за старини е на части - по 200 лв. месечно за период от 20 години, тъй като някой е сметнал, че вероятно толкова ще живеете след пенсия. А в случай че не изкарате до дълбоки старини, парите ви ще отидат за пенсията на някой друг дълголетник.
2 коментара
Това не е ли солидарният стълб (първият)? Не се ли повтарят? В началото казаха друго. Стига вече с тия простотии!
В статията има една вярна и справедлива мисъл: ≪Подобни проблеми обаче се решават по друг начин и не за сметка на осигурените. .... като се използват застрахователни инструменти ....≫. Тоест, допълнителното пенсионно осигуряване трябва да е доброволно и да се използват застрахователни инструменти. То не трябва да бъде предмет на специално законодателство, а да стане част от законите за застраховането. Всяко друго решение облагодетелства едните (осигурените или осигуряващите) и ощетява другите (осигурените или осигуряващите).