Затварянето на реформаторския прозорец
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Затварянето на реформаторския прозорец

Ивайло Калфин на пресконференцията по повод оставката му като министър на социалната политика

Затварянето на реформаторския прозорец

Оттеглянето на АБВ от властта

10620 прочитания

Ивайло Калфин на пресконференцията по повод оставката му като министър на социалната политика

© Георги Кожухаров


45Един от парадоксите на българската политика е, че често в нея много по-важно от това какво се случва е това какво не се.

Излизането на АБВ от правителството фокусира много внимание, защото изглеждаше, че заплашва стабилността на коалицията, и защото за пръв път от много време се появява някаква политическа инициатива вляво. Това, съчетано със смяната на председателя на БСП, за малко създаде впечатлението, че нещо розово-червено още мърда.

Всичко това обаче са дребни партийни игри и ситуационни сметки, които не променят с нищо по-голямата картина на управлението на България.

Излизането на АБВ от властта няма да ускори съдебната реформа - нито ще увеличи усилията в тази посока на сегашната власт, нито изглежда да предлага алтернатива това да се случи. Оттеглянето на Георги Първанов и Румен Петков от коалицията няма да направи и борбата с корупцията по-реална и едва ли ще предложи стратегия как политиката и управлението на държавата да се върнат обратно на хората.

Лошата новина от тази седмица не е, че стабилността на кабинета е заплашена, а че започна предизборната кампания за президентските и парламентарните избори. Това ще има два по-важни ефекта.

Първият е бум на популизма, защото за късогледите политици това изглежда най-лесният начин да стигнат до избирателите. Това вече може да се види по единодушното приемане на първо четене в парламентарната комисия по регионална политика на законопроекта срещу бурките. Вторият ефект е, че мнозинствата в парламента ще се постигат много по-трудно - партиите ще са конкуренти и обединението ще изглежда неуместно.

Резултатът от това е, че дори и малкият ентусиазъм за реформи много трудно ще намира някаква реализация. Възможни ще са малки, тихи победи, като например тази за електронната идентичност, която беше приета тази седмица и отваря пътя към електронното правителство. Всичко по-голямо ще затъва в политическата шлака на надвисналите избори.

Неясният хоризонт на това управление също прави по-дългосрочните планове безсмислени. Дори и някой политик да иска да промени нещо, липсата на перспектива ще спре ентусиазма му още в началото. Какъв е смисълът да инвестираш време и усилия да задвижиш тромавата държавна машина, ако утре всичко ще спре?

Всичко това е логичен резултат от политиката през последните години. Дори и в управляващата коалиция обединението е не на базата на идеи, а по-скоро на интереси. Съответно разводът с АБВ сега е също такъв - водеща е късата политическа изгода за Първанов.

Хипотетичното обединение на левицата, за което се заговори тази седмица, също не изглежда да се движи толкова от някакви общи идеи, а по-скоро от конкретния интерес да се стигне до властта.

Всяка власт има сравнително кратък реформаторски прозорец, в който може да започне големите и важни промени в държавата. Той обикновено е в началото на всяко управление, когато желанието за промяна е по-силно от инерцията на статуквото. За тази власт прозорецът на реформите, изглежда, току-що окончателно се затвори.

45Един от парадоксите на българската политика е, че често в нея много по-важно от това какво се случва е това какво не се.

Излизането на АБВ от правителството фокусира много внимание, защото изглеждаше, че заплашва стабилността на коалицията, и защото за пръв път от много време се появява някаква политическа инициатива вляво. Това, съчетано със смяната на председателя на БСП, за малко създаде впечатлението, че нещо розово-червено още мърда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Русия прегази България

Русия прегази България

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK