На изпит като на разпит

Видеокамери, датчици за улавяне на съмнителни сигнали, точно определено място за сядане, изземване на мобилни телефони и химикалки. Не, това не е стая за разпит от тайните служби. Това са класните стаи в българско училище, в които тази седмица се провеждат матури.

Полиция, прокуратура, Facebook

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В опит да изпревари медийните репортажи за поредните "купени изпити" и да се хареса на хората като борец срещу "преписвачите", Министерството на образованието и науката (МОН) създаде още по-голяма истерия. Дни преди националните изпити на седмокласниците и дванадесетокласниците, екипът на министър Меглена Кунева съобщи какви мерки ще взима срещу нарушения по време на тестовете. Пред медиите беше демонстриран 6-секторен екран, чрез който в реално време може да се вижда и чува какво става във всяка зала, в която се провеждат матурите. Системата е свързана със зала за наблюдение или кабинета на директора, с всички 28 регионални инспекторати и с министерството. Ако се види нещо необичайно, екранът се увеличава, показва името на ученика (чието място за изпита е предварително определено) и става ясно и кои са квесторите му. Родителите също бяха призовани да се включат във видео наблюдението и да следят за нередности (предвид, че повечето от майките и бащите на 52 089-мата зрелостници все пак работят, министерството вероятно е създало още един ден, който ще трябва да се отработва).

Ако ситуацията не приличаше на извънредно положение, щяхме поне да се зарадваме, че министерството най-после е открило модерните технологии. На фона на отпора срещу използването на електронни учебници и платформи, 6-секторният екран и датчиците звучат доста иронично.

Преди изпитите МОН поиска и официално съдействие от прокуратурата. А в деня на матурата Меглена Кунева сезира главния прокурор Сотир Цацаров, след като репортер на Нова телевизия съобщи пред нея и пред представител на икономическа полиция (както отбелязва пресцентърът на МОН), че си е купил отговори за изпита по български и литература във Facebook (дали това са правилните отговори е друг въпрос.)



Зам.-министърът на образованието Диян Стаматов пък внесе лек смут, след като ден преди матурата започна да публикува в личния си Facebook профил откъси от произведения, включени в списъка за изпита. Впоследствие се разбра, че целта му е била да покаже, че може да се падне всеки автор и никой не знае предварително избрания.

Целта на цялата тази операция с инсталирането на камери, инспектиране на класни стаи и заплахи "не преписвайте, ще ви хванем" е психологическа - да държи в напрежение учениците, за които и без друго това е съдбоносен ден, и учителите-квестори. В допълнение към разговорите с родители за това какъв цвят химикалка е позволен на изпита, последните трябва да внимават и за всяка документална подробност.

Седмокласниците, например, след като приключат изпита си, трябва първо да попълнят идентификационна бланка, която квесторът проверява, а ученикът слага в малко пликче. То се залепва и поставя в голям плик заедно със свитъка за допълнителния изпитен модул, черновата, листа с формули по математика и с вече запечатан среден плик с листа за отговори от основния изпит. След това ученикът залепва големия плик, предава го на квестора заедно с теста, неизползвания свитък за допълнителния модул и неизползваните листове за чернова и се подписва в протокола за дежурство, преди излизане от изпитната зала. Звучи доста просто, нали?

А може би не става с камери?

След като МОН приключи с разследващите си функции, би могло да обърне внимание и на някои въпроси от сферата на образованието. Като например формата и съдържанието на изпитите, които стимулират зубренето и позволяват преписването. Ако учениците пишат есе на свободна тема, например, вместо да учат наизуст литературна критика по дадени произведения, няма да има откъде да препишат. Но това пък ще обезсмисли частните уроци и школи, както и десетките учебни помагала, които се печатат всяка година "в помощ" на учениците.

Би могло да се замисли и върху остарялата шестобална система за оценяване, която не отразява реалното развитие на учениците. Или пък за психичното състояние на децата, които от седмици са подложени на огромен стрес заради изпитите.

Решенията на всички тези въпроси са значително по-трудни от инсталирането на камери.