Текстът от последния брой на "Капитал" не се занимава с разследването "Агромах", нито се опитва да изчисли какво точно се е случило с него, за което очевидно има твърдения и от двете страни.

Изборът на държавното обвинение да си комуникира с медии по този начин - не в открит разговор, а еднопосочно, не е нещо ново. Интервютата на ръководството на държавното обвинение са винаги в контролирана среда и пред колеги, които не отразяват съдебната система и не познават контекста, което позволява на събеседниците им да разтягат локуми без да бъдат засечени.

Ако оставим настрана личните нападки ("кръгът Капитал", "очевидно необективен журналист", "пригласяйки му медията на един подсъдим - "Клуб Z"), които до голяма степен дават отговор на въпроса къде се пишат текстовете на тема съдебна система, излизащи в няколко жълти сайта и "Труд", позицията на Борислав Сарафов повдига редица въпроси:

Защо прокуратурата заема страна в граждански спор?

Делото, заведено от разследващата полицайка срещу Борислав Сарафов, е гражданско. Един гражданин се е почувствал засегнат от поведението на друг гражданин и в молба до съда излага своята версия за случилото се. Ответникът в това производство използва държавна институция, в която работи, като трибуна, от която да изложи своята версия за случилото се. Подобно поведение, в крайна сметка, е институционален натиск върху съда, който ще трябва да решава делото.

И друго - за да аргументира позицията си, Борислав Сарафов напоително разказва факти от висящо разследване.

Формално това може да стане само след писмено разрешение на наблюдаващия прокурор. Дали такова има е риторичен въпрос, но е сигурно едно - това са факти, които обществото нямаше да научи, ако не бяха нарушени личните интереси на зам.-главния прокурор. Всъщност институционалната реакция на прокуратурата до голяма степен показва, че тя е заела страна в спора, и че трудно можем да очакваме от нея да извърши обективна оценка на действията на Сарафов и/или на разследващите полицайки. Което ни връща на големия проблем - централизираният модел на държавното обвинение, който изключва възможността за обективна проверка при съмнения в ръководството на прокуратурата.

Защо прокуратурата пак се интересува от журналистическите източници?

В позицията си Борислав Сарафов отделя специално внимание на това откъде "Капитал" се е запознал с исковата молба. И стига до категоричен извод: "журналистът от "Капитал", подготвил статията, е получил съвършено преднамерено исковата молба още преди тя да е изпратена на страните" и разкрива и следващия си ход - "Възнамерявам също така да подам и сигнал до Инспектората на ВСС, който да извърши проверка по какъв начин журналистите от "Капитал" получават материали от съда, още преди същите да са изпратени на страните."

Да обобщим - според зам.-главния прокурор някой от съда е дал на "Капитал" исковата молба (която, всъщност, можем да имаме от поне две други места), поради което той ще поиска смяна на съда и проверка на източниците на информация.

Не за първи път ръководство на държавното обвинение се занимава не с изнесените в публикациите данни, а с това кой е изнесъл информацията. В началото на мандата на Сотир Цацаров колегата от mediapool Борис Митов беше призован в градска прокуратура след като публикува документи, разкриващи нарушения при отпускането на разрешения за подслушване. Пак по разпореждане на прокуратурата полицията трябваше да установи източници на "Капитал" и "Дневник" по няколко публикации, свързани с Николай Бареков и КТБ.

Защо зам.-главният прокурор Сарафов е предупредил разследващите полицайки, в които иначе се съмнява?

В позицията си Борислав Сарафов излага обширно своята версия за случващото се по делото "Агромах", като в прав текст обвинява разследващите по делото в корупционни практики - че пречат на разследването, че зад гърба на прокурорите са започнали да преразпитват свидетели, като целият сюжет се върти около едни 1 млн. евро, иззети покрай акцията. "Следващият "любопитен" момент от дейността на разследващите полицаи беше една странна молба от лице, в която същият заявява желанието си да бъде разпитан, претендирайки че иззетите 1 млн. евро са негови. Без да се докладва тази молба на наблюдаващия прокурор, разследващият полицай Ценова е провела разпит на лицето, в което последният посочва, че тази огромна сума кешови пари (бел ред. :-)) е лично негова /без да уточни откъде я притежава, платил ли е данъци върху нея и т.н../, като я е предоставил на собственика на фирма "Агромах", за да я съхранява, тъй като свидетелят нямал вяра нито банките, нито пък на трезорите. В разпита си въпросният свидетел заявява и желанието си 1 млн. евро да му бъдат незабавно върнати." "Толкова нагъл и брутален опит за "финт" не бях срещал в 22 - годишната си практика на следовател и прокурор", казва Сарафов в позицията си. След това говори за "своеобразен мост между адвокатската кантора" и разследващите полицаи от ГДБОП, "които работят по почти всички ключови дела в страната."

Какво прави Борислав Сарафов след като разполага с тези данни?

Подава сигнал до някоя от службите, които могат да разследват корупция? Не. Формира някакъв другарски съд, който го няма нито в Закона за МВР, нито наказателния процес, нито в Закона за съдебната власт.

"За да се пресече тази практика, се наложи да организирам служебно съвещание", пише зам.-главният прокурор в позицията си и след това потвърждава, че е извикал разследващите полицайки и им е задал "най-професионално въпросите, които обсъждахме преди това с колегите си от прокуратурата и ръководството на ГДБОП".

Нещо повече - зам.-главният прокурор на републиката в прав текст казва, че няма и никакво намерение да установи дали зад описаните от него укорими действия на разследващите се крие корупционно поведение (за което иначе намеква с половин уста): "Дали г-жа Ценова е поемала някакви ангажименти, които при това положение вече не би могла да изпълни, аз не се наемам да гадая?"

Вместо финал ще публикуваме края на позицията на г-н Сарафов: "За мен обаче не по-малко интересна е синхронизираната атака, която предприеха срещу мен от "Капитал", пригласяйки му медията на един подсъдим - "Клуб Z", както и опитът на автора на статията в "Капитал" да внесе институционално напрежение между прокуратурата и ГДБОП точно в момент, когато синхронът между тези две институции е повече от очевиден. Докато подобни действия не се изкоренят, а тези, които ги прилагат, не бъдат освободени от системата на МВР, то гражданите ще продължат да се изумяват как по всички важни дела свидетелите променят показанията си, как клошари са собственици на фирми за стотици милиони, как в крайна сметка нито една "едра риба" няма да бъде вкарана в затвора, а сивата икономика ще продължи да задушава страната ни и да държи заплатите и пенсиите на обидно ниски нива. Мисля си обаче, надявам се дори, че е време правосъдието да отговори на обществените очаквания сивата икономика да излезе на светло, а България да стане нормална европейска държава."

Говорейки за некадърно разследване ще припомним, че именно Борислав Сарафов беше основният герой на характерните за началото на мандата на Сотир Цацаров шоупрограми, на които беше представяна работата по ключови разследвания. Например делото "Костинброд" (оправдателна присъда), разследването за незаконно подслушване по времето на Цветан Цветанов (за което дори не беше повдигнато обвинение, а по трите други дела, внесени в съда той беше оправдан) и прословутата прожекция на тефтерите на председателя на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, за които първо се оказа, че са били подправени от неизвестна ръка в прокуратурата така, че да се скрият инициалите "ДП", а после направо изчезнаха.