Не зрялост, а образователна закостенялост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не зрялост, а образователна закостенялост

Под тежестта на очевидната си неадекватност тази година системата изби в невиждана полицейщина при провеждането на матурите.

Не зрялост, а образователна закостенялост

Какво оценяват изпитите след 12 клас

9118 прочитания

Под тежестта на очевидната си неадекватност тази година системата изби в невиждана полицейщина при провеждането на матурите.

© Красимир Юскеселиев


Ако едно училище понижи успеха на учениците си от 5.70 на 5.60 и остане в челната тройка за страната, а друго го повиши от 3.20 на 4.00, но пак е в дъното на общата класация, чий резултат е по-съществен? Според Mинистерството на образованието и науката - на първото. Или поне така се разбира от представянето на данните от матурите след 12-и клас тази седмица. Екипът на министър Меглена Кунева се ограничи до простите сметки за общия брой на двойките и шестиците, средните оценки по предмети и региони и традиционното класиране на топ 10 училищата.

Всичко това обаче не дава представа нито за състоянието на училищната система, нито за факторите, влияещи върху успеха или неуспеха на учениците. А предвид съдържанието, върху което те са изпитвани, и стимулирането на зубрене вместо мислене същината на тези класации не е качеството на държавното образование, а възможностите на родителите да плащат на частни учители.

От данните, които министерството представи, всъщност не можем да разберем нищо. Не разбираме на какво се дължи успехът на софийската немска гимназия, както и защо 60% от дванайсетокласниците са се затруднили да свържат "пиянството на един народ" с "Под игото". Така независимо от получените оценки на матурите ефектът от упражнението е на практика нулев. И единствен ориентир остава броят на двойките, служещ за сензационни заглавия почти всяка година по това време.

От средните училища се очаква да излязат, ако не напълно, то в основни линии зрели, т.е. мислещи самостоятелно хора. Затова са наричани зрелостници, а изпитите им – матури. Това, което оценява непроменената от десетилетия система обаче, е не тяхната зрялост, а собствената си закостенялост.

Под тежестта на очевидната си неадекватност тази година системата изби в невиждана полицейщина при провеждането на матурите. Но докато продължава оценяването на чужди мисли – и при изпитите след 7-ми клас, и при матурите, и при кандидатстване в университетите, нищо няма да спре бизнеса с наизустяването им. А ножицата между т.нар. топ училища и останалите вероятно ще расте още.

Това е политиката в училищното образование, която единствено познаваме. Дали някога ще има друга и каква, остава отворен въпрос.

"Капитал" поиска по Закона за достъп до информация данните за резултатите от матурите и националното външно оценяване за всяко училище от първата година на провеждането на изпитите до сега. Ако развитието на всяко училище се съпостави с важни фактори, които влияят на процеса на учене, анализът би могъл да е първа стъпка към качествена промяна. Стига някой в държавната администрация да я поиска.

Ако едно училище понижи успеха на учениците си от 5.70 на 5.60 и остане в челната тройка за страната, а друго го повиши от 3.20 на 4.00, но пак е в дъното на общата класация, чий резултат е по-съществен? Според Mинистерството на образованието и науката - на първото. Или поне така се разбира от представянето на данните от матурите след 12-и клас тази седмица. Екипът на министър Меглена Кунева се ограничи до простите сметки за общия брой на двойките и шестиците, средните оценки по предмети и региони и традиционното класиране на топ 10 училищата.

Всичко това обаче не дава представа нито за състоянието на училищната система, нито за факторите, влияещи върху успеха или неуспеха на учениците. А предвид съдържанието, върху което те са изпитвани, и стимулирането на зубрене вместо мислене същината на тези класации не е качеството на държавното образование, а възможностите на родителите да плащат на частни учители.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    knb avatar :-|
    knb

    Разбира се че е по-важен резултата на първото. Тройкаджия или чертворкаджия нямат никакво значение за развитието на страната или икономиката. Тези, които дърпат напред са отличниците.

  • 2
    constantine_blk avatar :-|
    Константинъ

    Тия измислени оценки не знам за какво ни ги пробутват дори. Нека да кажат колко точки от възможните 100 са изкарани. Защото да минеш с тройка само с 23% верни отговори си е достатъчно показателно за състоянието на системата.

  • 3
    nogica avatar :-|
    nogica

    До коментар [#1] от " knb ": Те дърпат страната,ако останат в нея.После когато започнат да дърпат и зад тях има една маса която за нищо не става какво прави дърпащия


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дръжте се здраво

Дръжте се здраво

Солидарност по брюкселски

Солидарност по брюкселски

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK