Мътен жълтеникав порой

Медийното отразяване на инцидент за пореден път прекрачи границите на етичните норми

Обществената подкрепа чрез медиите не означава състезание по ровене в личния "багаж" на хора в беззащитно състояние.
Обществената подкрепа чрез медиите не означава състезание по ровене в личния "багаж" на хора в беззащитно състояние.    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Обществената подкрепа чрез медиите не означава състезание по ровене в личния "багаж" на хора в беззащитно състояние.
Обществената подкрепа чрез медиите не означава състезание по ровене в личния "багаж" на хора в беззащитно състояние.    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

Неизясненият все още инцидент от вторник, при който тежко пострада едно от момичетата от ансамбъла ни по художествена гимнастика - Цветелина Стоянова, стана поредният повод медиите да залеят аудиторията си с мътен жълтеникав порой.

Вече всички знаят "всичко" за това момиче, за семейството и близките й: къде точно живее, в какви отношения е с баща си, баба си и приятеля си; ходила ли е на лекар и какви консултации е правила с психотерапевт.

Преки включвания от "Пирогов" осведомяват колко часа е била операцията и какво точно е извършено. В студиото председателката на Федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева говори с топлина за спортистката, но бранейки престижа на федерацията, също изпада в подробности, чието място не е в медиите. Накрая все пак се сеща да апелира към тях да спрат със спекулациите по адрес на момичето.

Говорителят на прокурора Румяна Арнаудова обяснява в ефир, че основната версия, по която се работи, е опит за самоубийство и няма индикации за нечии умишлени действия. Допълва, че не са намерени предсмъртни писма. Със сигурност в следващите дни експерти и психолози ще разнищват състоянието на пострадалата, без лично да я познават.

Този отработен, хладнокръвен и лишен от реална емпатия към страданието маниер е захлупил идеята на професионалните и етични стандарти. Тактичност и съобразителност, изглежда, са отживелици за голяма част от медиите в България. Аргументът обикновено е: от това се интересуват хората. Достойнството на човека е на някакъв заден план, в случай че въобще такъв съществува.

Етичният кодекс, който смятащите се за сериозни медии подписаха през 2004 г., ясно казва, че е особено важно да се прави разлика между информацията "в обществен интерес" и тази, "интересна на обществото".

И още: "Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот."

Хищническото отношение към една човешка драма може да привлича внимание, но отблъсква доверие. Обществената подкрепа чрез медиите не означава състезание по ровене в личния "багаж" на намиращи се в беззащитно състояние хора.

В дискусията "Как да отразяваме историите на хора, пострадали при инциденти", организирана от Асоциацията на европейските журналисти във вторник, бе изразено безпокойство, че медиите често превишават правата си. За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят, коментираха участниците. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която се подхожда към чуждото нещастие в името на привличане на по-голяма аудитория

Още от Капитал