Как открихме, че Черно море е солено

Верижната милитаризация на черноморския регион е процес, който тече от години и е нелепо България да се прави на изненадана.

"Винаги съм казвал, че искам да виждам в Черно море платноходи, яхти, мир и любов, а не в курортите ми (! - бел.ред.) да се разхождат военни фрегати."

Тези думи на премиера Борисов, произнесени по повод нелепия скандал с така наречената антируска флотилия, може би най-точно илюстрират стратегическата наивност на българското държавно ръководство и генералното неразбиране какво е да си предвидим съюзник в един отбранителен съюз.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Верижната милитаризация на черноморския регион е факт, за който се знае от години. Тя е неизбежна в контекста на случилото се в Украйна и е процес, върху който страната ни няма пряк контрол и с който е принудена да се съобразява. Очевидно е и кой е източникът на нестабилността.

На практика всички държави в региона, които не са член на НАТО, имат на територията си "замразени" конфликти. Общият елемент между тях е... дългата ръка на Москва. В тази ситуация е нелепо да се смята, че България може да гарантира сигурността си с призиви за "яхти, мир и любов".

Единственият начин страната ни да не осъмне обгрижвана от "зелени човечета", е да бъде лоялен член на НАТО. За момента границите на алианса са онази червена линия, която Русия не е склонна открито да пресече.



Но това, че България не може да спре милитаризацията край акваторията си, не значи, че не може да влияе на процеса по начин, който отговаря на интересите й.

В този контекст иначе нелепият външнополитически театър, разигран от българските държавни мъже тази седмица (вижте повече в текста (Черно)морският шах на България, придобива някакъв смисъл.

Защото замесването ни в регионална отбранителна инициатива под шапката на Турция вместо на НАТО най-вероятно ще има силно негативен ефект за сигурността ни.